Отново отпи от кафето, загледана в тъмния прозорец.
— Пат го е качил горе, вероятно съвсем импулсивно. Макс сигурно е искал да пише статия, а Пат е решил, че това ще бъде приключение, пък и ще изкара малко пари. Планината може да те подлуди. Така и е станало.
Когато той не отвърна, тя докосна ръката му.
— Помислих за онова, за което ме помоли. Спомням си, че Макс не идваше тук почти цял месец през онази зима. Може би и повече. Тогава това беше единственото място на километри наоколо, където човек може да получи топло ястие, и той ми беше редовен клиент. Сервирах му почти всяка вечер. Но по онова време не идваше.
Разсеяно посегна и отчупи малко парченце от хлебчето на Нейт.
— Няколко пъти си поръчваше храна за вкъщи — продължи, докато отхапваше от хлебчето. — Нямахме такава практика и още нямаме, но Карл беше добросърдечен. Сам му носеше храната до редакцията. Каза ми, че Макс изглеждал болен и малко смахнат. Тогава не обърнах внимание. Мислех за Пат и се опитвах да свържа двата края. Но ти ми каза да помисля и си спомних това.
— Добре.
— Ти не ми обръщаш внимание.
— Чух всичко, което ми каза. — Той я погледна в очите. — Кой друг не идваше често онзи февруари?
Чарлийн изфуча нетърпеливо.
— Не знам, Нейт. Помислих си за Макс, защото е мъртъв. И защото внезапно си спомних, че и двете с Кари се оженихме през онова лято, след като Пат изчезна. Затова си спомних.
— Добре. А сега си помисли за хората, които са още живи.
— Мисля си за теб. — Разсмя се и махна с ръка. — Не се стягай. Наговорил си такива неща на градския съвет, така че всички те гледат накриво, вбесил си Ед и Хоп, а си седнал да говориш на Мег за любов. Откакто знае за какво служат мъжете, не се е задържала с някого повече от месец.
— Значи засега държа рекорда.
— Тя ще отхапе парче от сърцето ти и ще ти го изплюе в лицето.
— Става дума за моето сърце и моето лице. Защо се притесняваш, Чарлийн?
— Аз имам по-големи нужди от нея. По-големи и по-силни. — Обиците й се завъртяха и заблестяха, когато отметна глава. — Мег не изпитва потребност от нищо и от никого. Никога не е имала. Отдавна ми даде да разбера, че ней пука за мен. И скоро ще ти покаже, че не я е грижа и за теб.
— Може би. А може да я направя щастлива. Да не би точно това да те притеснява? Идеята, че тя ще бъде щастлива, а ти не можеш.
Ръката му се стрелна и я хвана за китката, преди да успее да лисне кафето в лицето му.
— Помисли си пак — каза тихо. — Една сцена ще бъде много по-неприятна за теб, отколкото за мен.
Чарлийн изскочи от сепарето, профуча през помещението и тръгна нагоре по стълбите.
За втори път днес Нейт чу да се тръшва врата.
Довърши вечерята си още преди трясъкът да е заглъхнал в ушите му.
Подкара към къщата на Мег, надявайки се, че кръвта му ще се успокои и умът му ще се проясни, докато стигне там. Облаците от последните няколко дни се бяха разнесли и по черното стъклено небе блестяха ярки звезди. Резен от луната се носеше над дърветата, блестяща мъгла обвиваше земята. Клоните бяха голи. Снегът по земята беше още дълбок, но клоните се бяха отърсили от него.
Част от пътя беше наводнена, затова трябваше да заобиколи преградата и да кара през тридесетина сантиметра вода.
Чу вълчи вой, самотен и настойчив. Може би е тръгнал на лов, помисли си. За храна. Или за партньорка. Когато убиваше, вълкът убиваше с цел. Не от алчност и не за удоволствие.
Беше чел и че когато си избира партньорка, тя е за цял живот.
Докато караше в нощта, звукът заглъхна.
Видя, че от комина на Мег се издига дим, чу музика. Този път беше Лени Кравиц, който се носеше през мъглите на съдбата и през поля от болка.
Паркира зад нейната кола, но не слезе. Осъзна, че копнее за това много повече, отколкото би трябвало. Да се прибира у дома. Да приключва деня си и после да се прибере у дома, където го чака музика, светлина и жена.
Тази жена.
Дом и огнище, беше казала Мег. Да, беше го разгадала. Ако Чарлийн се окажеше права, не можеше да вини никого, освен себе си.
Вратата се отвори, преди да беше стигнал до нея, и кучетата затанцуваха от радост наоколо му.
— Здравей. Чудех се дали тази вечер ще спреш пред моята врата. — Тя закачливо наклони глава. — Изглеждаш малко очукан по ръбовете, шерифе. Какво си правил?
— Печелих приятели, въздействах на хората.
— Влез вътре, красавецо, пийни едно и ми разкажи всичко.