Нейт продължи да върви.
— Игнейшъс. — Хоп се спусна след него. — Искам да знам какво стана.
— Прибирам се.
— Тогава ще дойда с теб, за да ми разкажеш. Предпочитам да го чуя от теб, отколкото да слушам различните версии, които се носят вече из града.
Той й разказа накратко.
— Би ли намалил темпото? Краката ти са по-дълги от цялото ми тяло. Как си нарани лицето?
Улучи ме парче кора.
— Което е отхвръкнало, защото са стреляли по теб.
— Това, че лицето ми бе порязано, вероятно спаси и мен, и Спинакер. За щастие кръвта ми е червена.
Както и тази на Питър, помисли си. Много от нея изтече днес.
— Ще дойде ли щатската полиция да го вземе?
— Пийч се опитва да се свърже с тях.
— Добре. — Тя си пое дъх. — От три месеца е скитал и е бил на път съвсем да полудее. Бог знае откога е бил в онази колиба. Може би той е убил горкия Юкон. Би могъл да го направи.
Нейт намери тъмните си очила и ги сложи.
— Би могъл, но не е той.
— Човекът е луд, а това беше работа на луд. Може да е помислил, че Юкон е извънземен, приел образа на куче. Логично е, Игнейшъс.
— Само ако мислиш, че този тип е успял да се промъкне в града, да открие старо куче, да го доведе пред кметството и да пререже гърлото му — като е откраднал ножа преди това. На мен ми се струва малко прекалено.
Хоп го хвана за ръката, за да го спре.
— Може би защото предпочиташ да вярваш друго. Вероятно то ти дава нещо; в което да се вкопчиш. Нещо по-сериозно от няколкото побоя или да опазиш Майк Пияницата да не замръзне. Не ти ли е хрумвало, че се опитваш да търсиш убиец между нас, защото искаш да го има?
— Не, не искам, но е така.
— Дяволски си упорит… — Тя стисна зъби и се обърна настрани, докато се овладее. — Нещата тук няма да се успокоят, ако продължаваш да буниш духовете.
— Нещата тук не бива да се успокояват, докато случаят не бъде разрешен. А сега трябва да напиша доклада си.
Нейт прекара нощта в участъка, където през по-голямата част от времето слуша сериозните изявления на Спинакер за преживяванията му с извънземните. За да го успокои, той седна пред килията и започна да си води бележки.
Затова много се зарадва, когато щатските полицаи пристигнаха на сутринта, за да го отърват от затворника. Беше изненадан и да види Кобън.
— Може би трябва да си наемеш стая тук, сержант.
— Реших, че това е добра възможност да поговорим и за други неща. Може ли да останем насаме в кабинета ти?
— Разбира се. Подготвих документите на Спинакер. — Той влезе в кабинета и взе папката.
— Нападение със смъртоносно оръжие над полицейски служители. Психиатрите ще го смекчат, но това не променя факта, че заместникът ми беше ранен.
— Как е той?
— Добре. Питър е млад и силен. Пък и костта не е засегната.
— Стига да можеш да станеш, всичко е наред.
— Така си е.
Кобън отиде до дъската.
— Още ли се занимаваш с това?
— Както виждаш.
— Имаш ли напредък?
— Зависи откъде го погледнеш.
Със стиснати устни Кобън се залюля на пети.
— Убито куче? Защо си включил и него?
— Човек трябва да си има хоби.
— Слушай, и аз не съм доволен от начина, по който приключих разследването, но имам заповеди. Много от сведенията зависят от гледната точка. Можем да приемем, че в планината е имало трети човек, когато Патрик Галоуей е загинал. Това обаче не означава, че той го е убил, нито че е знаел за убийството. Не можем да сме сигурни и че още е жив, тъй като е по-логично онзи, който е убил Галоуей, да се е освободил и от третия човек.
— Не и ако третият е бил Хоубейкър.
— Ние не смятаме така. Но дори да си прав — продължи Кобън, — оттук не следва, че този неидентифициран трети е свързан със смъртта на Хоубейкър или със смъртта на кучето. Неофициално получих позволение да се опитам да потвърдя самоличността на този трети мъж, но доникъде не съм стигнал.
— Пилотът, който ги е откарал там, е бил убит при неизяснени обстоятелства.
— Няма доказателства за това. Прегледах случая. Кижински изплатил част от дълговете си и направил нови през периода между смъртта на Галоуей и неговата собствена. Да, това е наистина малко съмнително, признавам. Но никой не може да потвърди, че именно той ги е закарал там.
— Защото всички освен един са мъртви.
— Няма архиви, нито записи на полетите. Няма нищо. Никой, който е познавал Кижински, или по-скоро си признава, че го познава, не си спомня да е осъществил този полет. Може би наистина той е бил пилотът и ако е така, логично е да се предположи, че Хоубейкър се е отървал и от него.
— Може и да е логично. Само че Макс не е убил трима души. И не е излязъл от гроба, за да пререже гърлото на онова куче.