— Обещавам ти, че ще дойдем за сватбата.
Смехът му беше малко колеблив.
— Още не е станало дума за това.
— Познавам те, Нейт. Ще й предложиш.
Когато затвори, той се усмихваше и това му се стори невероятно. Този път не покри дъската — в знак, че вече разследва открито — и излезе от кабинета си.
Все още се стряскаше при вида на гипсираната ръка на Питър. Младият заместник седеше на бюрото си и натискаше клавиатурата с една ръка.
Дежурство в участъка. Куп бумащина. Всеки полицай — а хлапето си беше полицай — би умрял от скука.
Нейт се приближи.
— Искаш ли да се измъкнеш оттук?
Питър вдигна глава и пръстът му замръзна над клавиатурата.
— Сър?
— Искаш ли да излезеш оттук?
Лицето му засия.
— Да, сър.
— Да се поразходим. — Грабна пътем една радиостанция. — Пийч, със заместник Ноти ще патрулираме пеша.
— Ото вече е навън — каза Питър.
— Може би има небивала вълна от престъпления. Пийч, поеми щурвала.
— Слушам, капитане — ухили се тя. — И се пазете, момчета.
Нейт взе едно тънко яке от закачалката.
— Искаш ли твоето? — попита той Питър.
— Не. Само пришълците носят якета в ден като този.
— Така ли? Добре тогава.
Нейт върна якето на закачалката.
Навън беше хладно и облачно. Вероятно щеше да завали, помисли си, и скоро щеше да съжалява, че не е взел якето.
Но все пак тръгна по тротоара, докато влажният закачлив ветрец рошеше косата му.
— Как е ръката ти?
— Добре. Мисля, че вече нямам нужда от гипса, но не си струва да се разправям с Пийч и с майка ми.
— Жените пощуряват, когато те прострелят.
— Абсолютно. И колкото и стоически да се държиш, не те оставят на мира.
— Не сме говорили за инцидента. Отначало си помислих, че съм направил грешка, като те заведох там.
— Подплаших го, когато излязох от колата. Предизвиках реакцията му.
— И катеричка, изпуснала жълъд, щеше да го уплаши, Питър. Казах ти, първоначално смятах, че съм направил грешка. Но не е така. Ти си добър полицай и го доказа. Беше ранен и замаян, но дойде да ми помогнеш.
— Ти беше овладял ситуацията и нямаше нужда от по мощ.
— Но можеше да имам и това е важното. Когато си с някого в опасна ситуация, трябва да му вярваш напълно.
„Както ние с Джак си вярвахме — помисли си Нейт. — Така че влизаш през вратата или тръгваш по алеята, независимо какво те дебне в мрака.“
— Искам да знаеш, че ти вярвам.
— Аз… Мислех, че ме оставяте да дежуря в участъка, за да ме предпазите.
— Дежурен си в участъка, защото си ранен. При изпълнение на служебния дълг, Питър. И вписах в досието ти препоръка да ти бъде изказана похвала.
Питър спря и се втренчи в него.
— Похвала?
— Заслужи си я. Ще бъде обявена на следващото събрание на градския съвет.
— Не знам какво да кажа.
— Бъди стоик.
— На ъгъла пресякоха, за да огледат другата страна на улицата.
— Трябва да ти кажа още нещо и то е твърде деликатно. Става дума за разследването, което правя. За убийствата.
Питър го погледна под око.
— Каквото и да е решила щатската полиция, ние приемаме, че са били убийства. Имам показанията на няколко души къде са били по времето на извършването им. Повечето от тях не се потвърждават или поне не задоволително. Включително тези на Ото.
— Но, шефе, Ото…
— Един от нас е, знам. Но не мога да го задраскам от списъка само заради това. В този град и около него живеят много хора, които са имали възможност да извършат и трите престъпления. Мотивът е нещо друго. Мотивът за последните две убийства е свързан с Галоуей. Но защо е бил убит той? Дали заради страст, печалба или освобождаване от неудобен свидетел? Свързано ли е убийството му с наркотици? А може би подбудата е комбинация от всичко изброено. Но който и да го е убил, той го е познавал.
Нейт огледа улицата и тротоарите. Понякога в мрака те дебнеше нещо познато.
— Познавал го е достатъчно добре, за да се изкачи през зимата с него и с Макс. За да отидат само тримата. Познавал е убиеца си достатъчно добре, за да му определи подходяща роля, докато са се борели със суровите условия горе.
— Не разбирам за какво говорите.
— Водел си е дневник. Намерили са го у него. Кобън ми даде копие.
— Но ако е имал дневник…
— Не споменава имената на спътниците си. И тримата са били доста безразсъдни. Дотолкова, че ако не го бяха убили на това пътуване, сигурно е щяло да стане на друго, ако не влезе в правия път. Пушили трева, гълтали амфетамини. Разигравали „Звездни войни“. Галоуей е бил Люк, Макс — Хан Соло и по ирония на съдбата убиецът на Галоуей е играел ролята на Дарт Вейдър. Представяли са си, че планината е ледена планета, на която са кацнали.