— Готово. — Мег скочи от ръцете му. — Мирно! — заповяда на кучетата, които седяха потръпващи до вратата. Мег разпозна мъжа, който слезе от колата. — Приятел — каза тя на кучетата, после махна с ръка за поздрав. — Здравей, Стивън.
— Здрасти, Мег. — Младежът се наведе да погали кучетата. — Здравейте, момчета. Как е? Видях Питър и той ми каза, че шериф Бърк е тук. Може ли да поговоря с него?
— Разбира се. Влизай. Хайде, момчета, бягайте на разходка.
— Здравей, Стивън, как си?
— Шерифе. — С Нейт си стиснаха ръце. — Много по-добре от последния път, когато ме видяхте. Исках още веднъж да ви благодаря лично за онова, което направихте за мен. За нас. На теб също, Мег.
— Чух, че си успял да запазиш всичките ти пръсти.
— Да, десет на ръцете и десет на краката. Всъщност — на краката са девет и половина. Голям късмет извадих. Другите също. Съжалявам, че ви безпокоя… знам, че не сте на работа.
— Няма нищо.
— Хайде, седни — покани го Мег. — Искаш ли вино? Бира?
— Той е непълнолетен — каза Нейт, точно когато Стивън се канеше да приеме. — И шофира.
— Полицаи — изсумтя Мег. — Вечно ти развалят купона.
— Може би кока-кола, ако имаш.
— Разбира се.
Стивън седеше и барабанеше с пръсти по коленете си.
— Дойдох си за няколко дни. В пролетна ваканция съм. Исках да се обадя по-рано, но имах много да наваксвам. Бях изпуснал доста от материала.
— Успя ли?
— Да, след много безсънни нощи успях. Исках да поговорим, когато разбрах за Юкон. — Гласът му трепна и пръстите се вкопчиха в коленете му.
— Съжалявам.
— Помня, когато го взехме. Бях още хлапе, а той беше пухкава топчица. Трудно е. На мама й е най-тежко. Обичаше го като свое дете.
— Не знам какво бих направила, ако някой нарани моите кучета — каза Мег, която влезе в стаята.
Подаде на Нейт една от чашите с вино, които беше донесла, след това занесе кутията кола, която носеше под мишница, на Стив.
— Знам, че правите всичко възможно. Някой ми каза, че тук имало някакъв луд — Господи, прострелял Питър. — Момчето поклати глава, докато отваряше колата. — Някои смятат, че той е убил Юкон. Но…
— Ти не мислиш така — обади се Нейт.
— Юкон беше дружелюбен, но не би тръгнал с непознат. Не мисля, че би го направил. Не и без бой. Беше стар и почти сляп, но нямаше да излезе от двора с човек, когото не познава.
Отпи голяма глътка.
— Но не за това дойдох. Исках да ви дам това.
Изви бедра, докато бъркаше в предния джоб на джинсите си. Извади малка сребърна обица във формата на малтийски кръст.
— Намерих я в пещерата.
Нейт я взе.
— В пещерата при Галоуей?
— Всъщност Скот я намери. Бях забравил. Всички бяхме забравили. Видял я на около половин метър от… — Погледна към Мег. — От тялото. Съжалявам.
— Няма нищо.
— Остъргал я от леда. Не знам защо, може би от скука. Прибрал я в раницата си. Когато слязохме от планината, бяхме толкова зле, че съвсем забравил за нея. После я намерил в багажа си и ми я даде, защото се връщах тук. Решихме, че може би е на баща ти, Мег, затова трябва да ти я дадем. После аз си помислих, че е по-добре първо да отида при полицаите, затова реших да я донеса на шериф Бърк.
— Показа ли я на сержант Кобън? — попита Нейт.
— Не. Скот ми я даде точно преди да тръгна насам, а аз бързах. Реших, че вие можете да му я покажете.
— Чудесно. Благодаря ти, че я донесе.
— Не знам дали е била негова — каза Мег, когато останаха сами. — Възможно е. Той носеше обица. Имаше различни. Не си ги спомням точно. Знам, че едната беше златна халкичка. Може тази да не е била негова. Или пък я е купил в Анкъридж, след като замина. Или да е…
— На убиеца му — довърши Нейт, разглеждайки обицата на дланта си.
— Ще я дадеш ли на Кобън?
— Първо ще си помисля.
— Прибери я. Нека тази вечер не стои пред очите ми. Не искам да бъда тъжна.
Нейт я пусна в джобчето на ризата си и го закопча.
— Така добре ли е?
— Да. — Тя облегна глава на рамото му и сложи длан върху Джоба. — Утре можеш да я покажеш на Чарлийн. Може би Ще се сети. Но засега… — Обхвана с ръце раменете му и отново качи крака около кръста му. — Докъде бяхме стигнали?
— Мисля, че бяхме ето там.
— А сега сме тук. Виж, зад теб има удобна кушетка. Колко бързо можеш да ме съблечеш?
— Да проверим.
Нейт отстъпи и в последния миг я завъртя, така че тя падна засмяна под него. Краката й още бяха увити около кръста му, нетърпеливо издърпа ризата от панталоните му и задраска с нокти по гърба му.
— Очаквам тази вечер да се представиш много добре, защото досега никога не съм правила годежен секс.