Выбрать главу

— Ще се постарая. — Разкопча ризата й и проследи с устни линията до копчетата на джинсите й. — Ето започвам.

— Обичам амбициозни мъже.

Мег почувства езика му да се плъзга по тялото й и зъбите да драскат оголената й кожа, докато сваляше джинсите й.

Щеше да се омъжи за него. Представяш ли си? За Игнейшъс Бърк с големите тъжни очи и силните ръце. Мъж, изпълнен с търпение, желание и смелост. И чест.

Прокара ръка през косата му. Не беше направила нищо през живота си, за да го заслужи. И това правеше станалото още по-прекрасно.

После зъбите му лекичко захапаха вътрешната част на бедрото й и тя забрави да мисли.

Нейт беше навсякъде върху нея и около нея, замаян от усещането, че Мег вече му принадлежи. Че може да се грижи за нея, да я защищава, дай помага и да разчита на нея. Любовта сияеше като слънце със заслепяваща бяла светлина.

Отново намери устните й и потъна в горещината и магията им.

С някаква част от ума си осъзнаваше, че кучетата лаят, беше яростна какофония, която се вряза в сексуалното опиянение. Когато вдигна глава, за да се ослуша, Мег го отблъсна.

— Нещо е нападнало кучетата ми.

Тя изскочи от стаята още преди той да стане от канапето.

— Мег, почакай! Чакай!

Чу до къщата някакъв рев, който определено не беше издаден от кучетата, и хукна след нея.

29.

Когато я настигна, тя държеше пушка и отваряше задната врата. Нейт скочи и рязко я затвори.

— Какво правиш, по дяволите?

— Защищавам кучетата си. Ще ги убият. Дръпни се, Бърк. Знам какво правя.

Прекалено разтревожена, за да губи време да го убеждава, заби приклада на пушката в корема му и едновременно се вбеси и изненада, когато вместо да се присвие, той не помръдна от мястото си и я бутна назад.

— Дай ми пушката.

— Имаш си. Това са моите кучета. — Дрезгав рев се извиси над яростния лай. — Ще убие кучетата ми!

— Не, няма. — Не можеше да определи за какво става дума, но по звука прецени, че е по-голямо от куче. Включи светлините навън и извади пистолета си от кобура. — Стой тук.

По-късно щеше да се чуди защо беше решил, че Мег ще го послуша, че ще се вслуша в разума. Че ще се пази. Но когато отвори вратата с вдигнат пистолет, тя се шмугна под ръката му и извърна тялото си и дулото на пушката в посоката, откъдето се чуваше борба.

За миг той изпита удивление, примесено със страх и уважение. Мечката беше огромна маса черна плът, която се открояваше на фона на снега. Зъбите й блестяха остри и смъртоносни на светлината, когато разтваряше челюсти и злобно ревеше към кучетата.

Те я нападаха с къси, злобни скокове, ревяха и ръмжаха. Нейт видя на земята локва кръв, която попиваше. Мирисът й, примесен с острата миризма на звяр, изпълваше въздуха.

— Рок, Бул. Тук! Елате при мен!

Прекалено са се вживели, беше единствената мисъл на Нейт, когато Мег извика. Нямаше да я послушат. Вече бяха решили да не бягат, а да се бият и бяха жадни за кръв.

Мечката падна на четири крака, изгърби се и звукът, които издаде, нямаше нищо общо с напудреното ръмжене на холивудските мечки. Беше по-свиреп и смразяващ. По-истински.

Замахна с острите си като бръснач нокти и запрати едно от кучетата надалеч. То изквича жалостиво. После мечката отново се изправи. Беше по-висока от човешки бой и огромна. Зъбите й бяха окървавени, в очите й гореше боен плам.

Нейт стреля, когато животното нападна, и отново, когато падна на четири крака и хукна към тях. Чу как пушката на Мег изгърмя веднъж, после втори път. Стори му се, че мечката изпищя с човешки глас, когато кръвта рукна по козината й.

Падна на по-малко от метър от тях и земята под краката им се разтърси.

Мег му подаде пушката и хукна към кучето, което закуцука.

— Добре си, нищо ти няма. Чакай да видя. Само те е одраскала, нали? Ах, ти, глупаво куче. Не ти ли казах да дойдеш при мен?

Нейт остана още миг на мястото си, за да се увери, че мечката е мъртва. Рок душеше тялото и кръвта.

После отиде при Мег, която беше коленичила в снега, само по бикини и разкопчана риза.

— Влез вътре, Мег.

— Не е много тежка рана — тя говореше гальовно на Бул. — Ще го превържа. Примамил я е към къщата, виждаш ли? С кърваво месо. — Очите й приличаха на камъни, когато му показа полуизяденото месо, разхвърляно зад къщата. — Окачил е прясно месо на стряхата, вероятно и в края на гората. Примамил е мечката да дойде тук. Копеле. Това е направило копелето.

— Влез вътре, Мег. Ще изстинеш. — Изправи я на крака и почувства, че трепери. — Вземи оръжията. Аз ще донеса кучето.

Тя взе пушката и пистолета и подсвирна на Рок. Когато влязоха, остави оръжията на плота и хукна за одеяло и аптечка.