— Приятен полет — пожела на Мег.
— Благодаря.
Пъхнала ръце в джобовете, тя тръгна към самолета, после се обърна отново.
— Ако искам, мога да си намеря нови ключове. Имам си начини.
— Сигурен съм — промърмори Нейт.
Както му беше навикът, изчака, докато излети. Обичаше да я гледа как се плъзга от водата във въздуха, да слуша как моторите раздират тишината. В такива мигове не можеше да мисли за нищо друго, освен за нея, за тях, за живота, който щяха да си изградят.
Мег вече работеше по цветните лехи, обграждащи верандата. Говореше за кандилки, божури и за вълчата урина с която ги пръскала, за да ги защити от лосове.
Обеща му, че ралиците й щели да станат три метра през дългите летни дни.
Представи си Мег Галоуей, пилот и убиец на мечки, и жена, която прониква незаконно в чуждите къщи, да се грижи за цветя. Беше му казала, че далиите й били едри като тасове на гуми.
Искаше да ги види. Да седи на верандата с нея през безкрайната лятна нощ, когато слънцето не залязва, и да гледа цветята пред къщата.
Колко е простичко, помисли си. Животът им щеше да се състои от хиляди простички моменти. Но нямаше да бъде обикновен.
Самолетът издигна нос и полетя като малка червена птичка в огромното синьо небе. Нейт се усмихна и почувства облекчение, когато тя го поздрави с полягане вдясно и вляво.
Когато отново настъпи тишина, се качи в колата. И се замисли за други неща.
Може би беше глупаво да залага толкова много на една обица, на малко парченце сребро, както и на непотвърдените слухове, че Галоуей е притежавал солидна сума пари в брой.
Но беше виждал и преди тази обица и щеше да си спомни къде. Рано или късно. А парите често бяха мотив за убийство.
Докато караше към града, продължаваше да мисли. Галоуей беше притежавал пари и красива жена. Сериозни основания да бъде убит. В град като този жените бяха скъпа стока.
Комитетът по организирането на парада вече поставяше Украсата за Първи май. Тя не се състоеше от обичайните червени, бели и сини знамена, характерни за малките градски паради. Защо Лунаси да бъде като всички останали. Вместо това знамената бяха дъга от синьо, жълто и зелено.
Видя един орел, кацнал върху гирлянда, които сякаш кимаше одобрително.
По главната улица хората чистеха и украсяваха домовете и предприятията си за пролетта. Саксии и висящи кошнички с теменужки и броколи — бяха му казали, че и двете растения са студоустойчиви — вече бяха изнесени навън. Верандите и капаците на прозорците бяха боядисани наново. Мотоциклети и скутери замениха снегомобилите.
Децата ходеха с колела на училище и вече носеха обувки, а не ботуши.
Но планините, които ограждаха царството на пролетта, макар и огрявани по четиринадесет часа дневно, неумолимо се бяха вкопчили в зимата.
Нейт паркира и пусна кучетата в кучкарника. Те го изгледаха жално и опашките им увиснаха.
— Знам, че е гадно. — Клекна и пъхна пръсти през мрежата, за да ги оближат. — Щом хвана лошите, майка ви вече няма да се тревожи и ще ви оставя вкъщи да си играете.
Когато се отдалечи, те завиха тъжно и това го накара да се почувства ужасно виновен.
Мина през фоайето и откри Чарлийн в офиса й.
— Наех за лятото трима колежани — потупа тя компютъра. — С тези резервации ще ми трябва помощ.
— Браво на теб.
— Местните водачи също помагат. През юни тук ще бъде пълно с хубави колежанчета. — Докато го казваше, очите й блеснаха, но на Нейт му се стори, че това беше по-скоро защитна реакция, отколкото радостно очакване.
— Значи всички ще имаме много работа. Чарлийн… — Той затвори вратата. — Ще те попитам нещо и то няма да ти хареса.
— Че кога те е спирало подобно нещо? Нямаше как да бъде деликатен.
— Кой е първият мъж, с когото спа, след като Галоуей замина?
— Не разказвам за себе си на всеки срещнат, Нейт. Ако беше спал с мен, щеше да знаеш.
— Не става дума за клюки, Чарлийн, и това не е игра. Искаш ли да открием кой е убил Пат Галоуей?
— Разбира се. Знаеш ли колко е трудно да планираш погребение, когато покойникът е все още в някаква морга и не знам кога ще мога да го прибера у дома. Всеки ден питам Бинг кога смята, че земята ще омекне достатъчно, за да се копае. За да изкопае гроб за моя Пат.
Тя извади две книжни салфетки от пакетчето на бюрото и си издуха носа.
— Когато майка ми погреба баща ми — каза Нейт, — цял месец обикаля като призрак из къщата. Че дори и повече. Правеше всичко, което трябваше да прави — като теб, но умът й беше другаде. Човек не можеше да стигне до нея. Сякаш се изгуби някъде. Така и не успях да я намеря повече.
Чарлийн примигна, за да преглътне сълзите си, и остави кърпичките.