— Колко тъжно.
— Но ти не си постъпила така. Не си позволила изчезването му да те превърне в призрак. Сега те моля за помощ. Кой те ухажваше, Чарлийн?
— По-добре попитай кой не го е правил. Бях млада и хубава. Трябваше да ме видиш тогава.
Нещо прещрака в ума му, но докато се опитваше да разбере какво е, тя избухна.
— И бях сама! Не знаех, че е мъртъв. Ако знаех, нямаше да бързам толкова да… Бях наранена, ядосана и когато мъжете се тълпят около теб, защо да не си избереш някого? И не само един.
— Изобщо не те обвинявам.
— Първо спах с Джон. — Раменете й трепнаха и тя хвърли салфетките в розовото кошче за боклук. — Знаех, че е влюбен в мен, а и беше толкова сладък. Толкова внимателен — добави тъжно. — Затова отидох при него. Но не само при него. Това ми носеше удовлетворение. Разбивах сърца и бракове. И не ми пукаше.
Овладя се и за пръв път изглеждаше спокойна, почти замислена.
— Никой не е убил Пат заради мен. А ако е било така, го е направил напразно. Защото никога не ми е пукало за когото и да било от тях. Не съм им дала нищо, което да не си върна. Пат не е мъртъв заради мен. А ако е така, кълна се, че не бих могла да го преживея.
— Не, не са го убили заради теб. — Нейт застана зад нея, сложи ръце на раменете й и леко ги разтри. — Не са.
Тя вдигна ръка и я сложи върху неговата.
— Чаках го да се върне. Да види, че не тъгувам за него, да ме пожелае отново. Кълна се в Бога, Нейт, докато не намерихте трупа му, все още го чаках.
— Щял е да се върне. — Когато Чарлийн поклати глава, той я притисна по-силно. — Когато водиш разследване, трябва да вникнеш в психиката на жертвата. Научаваш се да четеш мислите й по-добре от онези, които са я познавали приживе. Щял е да се върне.
— Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал — каза тя след малко. — Особено човек, който не се опитва да ми бръкне под полата.
Нейт лекичко я потупа по гърба и извади обицата от джоба си.
— Познаваш ли това?
— Хм. — Чарлийн отново подсмъркна и прекара пръст по миглите си, за да ги изсуши. — Хубава е, но ми се струва мъжка. Не бих носила такова нещо. Аз обичам по-ефектните бижута.
— Възможно ли е да е била на Пат?
— На Пат? Не, нямаше такава. Не обичаше кръстовете и изобщо религиозните символи.
— Виждала ли си я преди?
— Не мисля. Но може и да не си спомням. Не е кой знае какво.
Найт реши да започне да я показва и да преценява реакциите. Тъй като Бинг закусваше в „Хижата“, отиде до масата му и залюля обицата.
— Ти ли си я изгубил?
Бинг едва я погледна и се вторачи в очите на шерифа.
— Последния път, когато ти казах, че съм изгубил нещо, пострадах.
— Обичам да връщам вещите на собствениците им.
— Не е моя.
— Знаеш ли на кого е?
— Не си губя времето да разглеждам ушите на хората. И не желая повече да ти гледам мутрата.
— И аз се радвам, че се видяхме, Бинг — подхвърли шеговито и прибра обицата. Забеляза, че механикът беше подстригал малко брадата си — вероятно това беше лятната му прическа. — Февруари 1988. Не мога да открия човек, който да потвърди със сигурност, че си бил тук. Един-двама дори са убедени, че те е нямало.
— Да си гледат работата.
— Макс бил заминал, а чух, че тогава си си падал по Кари.
— Не повече, отколкото по която и да е друга жена.
— Струва ми се, че е било подходящо време да се завъртиш около нея. Приличаш ми на човек, който не пропуска удобните случаи.
— Тя не се интересуваше от мен, защо да си губя времето? По дяволите. По-лесно би било да си платя на час. Може би съм ходил в Анкъридж онази зима. Имаше една курва на име Кейт, с която си имах вземане-даване. Галоуей — също.
— Кейт Курвата?
— Да. Вече не е жива. Какъв срам. — Бинг сви рамене. — Получила сърдечен удар между двама клиенти. Поне така казват. — Сетне се приведе напред. — Не съм убил онова куче.
— Така казваш, но изглежда си по-загрижен за него, отколкото за двамата мъртви мъже.
— Хората могат да се грижат за себе си по-добре, отколкото едно старо сляпо куче. Може би съм ходил в града онази зима. Може би съм видял Галоуей у Кейт. Хич не ми пука.
— Говори ли с него?
— Имах си други проблеми. Той също. Играеше покер.
Нейт вдигна вежди, сякаш беше донякъде изненадан, донякъде заинтересуван.
— Така ли? Внезапно взе да си спомняш много подробности.
— През цялото време ми се навираш в носа, нали? Разваляш ми апетита, затова се опитах да си спомня.
— Ти игра ли покер?
— Бях отишъл за курва, не за да играя комар.
— Спомена ли ти за плановете си да изкачи Безименната?
— За бога, той тъкмо си вдигаше панталоните, а аз се канех да смъкна моите. Не сме си бъбрили. Каза, че му провървяло на карти, затова дошъл само да изчука Кейт и се връщал обратно. Тя пък ми спомена, че този ден било пълно с лунатици, но това било хубаво. Имала много работа. После се захванахме с онова, за което бях отишъл.