— От това ли пострада кучето й? Чух, че било ранено.
— Да. Щеше да нападне и нас, ако не я бяхме убили. Някой я беше подмамил към къщата.
Ото присви очи.
— Какви ги говориш?
— Някой беше окачил прясно кърваво месо в найлонови пликове по къщата на Мег.
Ото стисна устни, после рязко се обърна и направи няколко крачки. Нейт отпусна ръка върху приклада.
— Искаш да знаеш дали бих направил нещо толкова страхливо и подло? Дали бих допуснал двама души да бъдат разкъсани на парчетата? При това единият от тях е жена?
Заби пръст в гърдите на Нейт два пъти.
— Приемам, че когато става дума за Галоуей, би могъл да ме заподозреш, приемам го, дори когато става дума за Макс. Яд ме беше, че ме заподозря и за Юкон, но преглътнах и това. Ала проклет да съм, ако оставя да ме обвиниш в подобно нещо. Бил съм морски пехотинец. Знам как да убия човек, ако ми се налага. Мога да го направя бързо и са ми известни много места, където да се отърва от тялото и никой да не го намери.
— Така мисля и аз. Затова те питам, Ото, кой би паднал толкова ниско?
Мъжът потръпна. Нейт виждаше, че е още ядосан. В едната си ръка държеше пушката, но дулото й сочеше към земята.
— Не знам. Но такъв човек не заслужава да живее.
— Обицата, която ти показах, е негова.
Интересът победи гнева.
— Около къщата ли я намери?
— Не. Била е в пещерата с Галоуей. Ето за какво трябва да помислим. Кого е харесвал Галоуей, на кого е вярвал, с кого би се изкачвал през зимата? Кой би спечелил нещо от смъртта му? Кой е носел това? — добави и пипна джоба си. — Кой се е смятал за лошо момче и е можел да напусне града за няколко седмици, без никой да го коментира?
— Включваш ме в разследването?
— Да. Да кажем на Джини, че вече е чисто.
Не се знаеше коя бе по-изненадана, когато Мег отиде да прибере кучетата си. Тя или Чарлийн, която точно ги хранеше с остатъци от ресторанта.
— Няма защо да ги хвърлям. Тези кучета не обичат да стоят затворени.
— Налагаше се, докато Бул се излекува.
Неловко застанаха една до друга, докато кучетата се хранеха.
— Знаеш ли какво го е нападнало? — попита след малко Чарлийн.
— Мечка.
— Господи. Имал е късмет, че се е отървал толкова леко. — Чарлийн клекна и изпрати въздушни целувки на Бул. — Горкичкият ми.
— Взе забравям, че обичаш кучета. Никога не си вземала да гледаш.
— Имам си достатъчно работа. — Пръстенът на Мег блесна на слънцето и привлече вниманието й. — Чух за годежа ти.
Хвана ръката на дъщеря си и я дръпна към себе си.
— Джоана от клиниката е разбрала и казала на Роуз, а Роуз — на мен. Щеше ми се ти да ми съобщиш. Значи Нейт наистина го направи, а?
— Късметлийка съм.
— Така е. — Чарлийн пусна ръката й и тръгна, но спря и добави: — И той е късметлия.
За миг Мег замълча.
— Очаквам отровната стрела.
— Няма такава. Изглеждате по-добре заедно, отколкото поотделно. Ако си решила да се омъжваш, поне да е за мъж, с когото си подхождате.
— А защо не мъж, който ме прави щастлива?
— Това имах предвид.
— Добре. Добре — промърмори Мег.
— Може да ви организирам тържество по случай годежа.
Младата жена бръкна в джобовете на джинсовото си яке.
— Няма да чакаме много. Едва ли има нужда от тържество, при положение че ще бъдем сгодени само месец.
— Както искаш.
— Чарлийн — извика Мег, преди майка й да се прибере, — можеш да ми помогнеш за сватбата. — Видя как удоволствие и изненада оживиха лицето на Чарлийн. — Не искам да е някоя лъскава сватба, просто да отпразнуваме събитието у дома, но нека е хубаво.
— Мога да се заема. Със сигурност ще е нужно да има хубава храна, изобилие от напитки. А също и приятна атмосфера. Цветя и украса. Можем да го обсъдим.
— Добре.
— Сега… имам малко работа. Можем да поговорим за това утре.
— Става. Ще оставя кучетата още малко тук, защото току-що ги нахрани, и ще отида за някои покупки.
— До утре тогава.
Чарлийн влезе бързо, преди да е размислила. Отиде до стаята на Джон и почука.
— Отворено е.
Той седеше на малкото си бюро, но се изправи при влизането й.
— Чарлийн. Извинявай, преглеждам писмени работи. Трябва да приключа.
— Не заминавай. — Тя се облегна на вратата. — Моля те, не заминавай.
— Не мога да остана, следователно трябва да замина. Подадох оставка. Помагам на Хоп да ми намери заместник.
— Никой не може да те замести, Джон, каквото и да си мислиш за… другите мъже. Държах се зле с теб. Знаех, че ме обичаш, но не си позволих да ти отвърна със същото. Харесваше ми да си мисля, че има някой, на когото винаги мога да разчитам, но не си позволих да го обикна.