— Знам. Всичко това ми е ясно, Чарлийн. И най-после намерих смелост да го променя.
— Моля те, остави ме да довърша. — С умоляващ поглед скръсти ръце на гърдите си. — Страх ме е и трябва да го кажа, преди да се изпари смелостта ми. Обичам да карам мъжете да ме желаят, да виждам пламъчето в очите им. Харесва ми да спя с тях, особено с по-младите. Така, когато е тъмно и усещам ръцете им върху тялото си, вярвам, че °Ще нямам четиридесет.
Докосна лицето си.
— Мразя факта, че остарявам, Джон, че всеки ден откривам в огледалото нови бръчки. Докато мъжете ме желаят, мога да се преструвам, че съм още млада. Дълго време бях уплашена и ядосана, уморих се.
Пристъпи напред.
— Моля те, Джон, не заминавай. Не ме изоставяй. Ти си единственият мъж след Пат, с когото мога да се отпусна, да се чувствам спокойна. Не знам дали те обичам, но искам да те обикна. Ако останеш, ще се опитам.
— Аз не съм Карл Хайдъл, Чарлийн. И не мога повече да търпя. Не мога да седя тук и да се утешавам с книги, докато ти се въргаляш с някого в леглото.
— Вече няма да има други мъже, кълна се. Ако останеш и ми дадеш шанс. Не знам дали те обичам — повтори тя, — но мисълта да те изгубя ми разкъсва сърцето.
— Това е първият път от шестнадесет години, когато влизаш в тази стая, за да говориш с мен. За да ми кажеш нещо истинско. Дълго време те чаках.
— Прекалено дълго ли? Кажи ми, че не е късно.
Той отиде при нея, прегърна я и опря буза в косата й.
— Не знам. Едва ли някой от нас може да каже. Така че ще трябва да поживеем и да видим.
Нейт забоде значката си върху маскировъчната риза, на чийто ръкав имаше емблема на полицейския участък в Лунаси. Кметът го беше уведомил, че на Първи май трябва да е облечен официално.
Когато сложи кобура с пистолета, Мег многозначително изхъмка.
— Полицаите са много секси. Защо не се върнеш в леглото?
— Трябва да отида по-рано. Вече трябваше да съм там. Освен участниците в парада, очакваме днес в града да пристигнат две хиляди души. Хоп и Чарлийн са направили голяма реклама.
— Всички харесват парадите. Щом си толкова официален, дай ми десет минути и ще те закарам със самолета.
— Ще ти трябва по-дълго време, за да провериш уредите, отколкото на мен да стигна дотам с колата. Пък и не можеш да се приготвиш за десет минути.
— Мога, особено ако някой ми направи кафе.
Докато Нейт гледаше часовника си и въздишаше, тя влетя в банята.
Когато се върна горе с две чаши кафе, вече обличаше червената си риза върху бяло поло.
— Направо съм удивен.
— Знам как да използвам времето, хубавецо. Тъкмо по пътя ще уточним някои неща за сватбата. Успях да разубедя Чарлийн да наеме пергола и да я покрие с розови рози.
— Какво е пергола?
— Представа нямам, но няма и да я видим. Тя е сериозно засегната, защото твърди, че не само е романтично, но и абсолютно задължително за сватбените снимки.
— Хубаво е, че двете се разбирате.
— Няма да е задълго, но улеснява живота ми за момента. — Мег изгълта набързо кафето. — Две минути за грим — заяви и хукна обратно към спалнята. — С Големия Майк мъдруват над огромната сватбена торта. Оставих я да прави, каквото иска. Обичам торта. Разправяме се за цветята. Няма да бъда погребана с розови рози. Но се съгласихме за някои неща. Да наемем професионален фотограф. Това е важно събитие, затова искаме професионалист. Казва, че трябва да си купиш нов костюм.
— Вече си имам.
— Тя настоява, че ти трябва нов, и то сив. Стоманеносив, а не гълъбовосив. Или обратното. Не знам и смятам да те хвърля на вълците. Сам се оправяй с нея.
— Мога да си купя костюм — промърмори той. — Сив. Позволено ли ми е поне да избера бельото си?
— Питай Чарлийн. Готово. Хайде, още ли не си готов? Заради теб парадът ще закъснее.
Разсмя се, когато той посегна да я хване, и хукна по стълбите.
Бяха стигнали до вратата, когато Нейт внезапно се закова. Онова, което бе прещракало в ума му, най-после стигна до съзнанието му.
— Снимки. По дяволите.
— Какво? — Мег бухна косата си, докато той тичаше обратно нагоре. — Фотоапарат ли ти трябва? Мъже. Исусе. А винаги мърморят, че жените се бавели.
Тя тръгна обратно нагоре и замръзна от изненада, когато видя, че Найт вади албумите и кутиите със снимки от килера и ги хвърля на леглото.
— Какво правиш.
— Тук е. Сега си спомних. Сигурен съм.
— Какво е тук? Какво правиш със снимките ми?
— Тук е. На летния пикник ли? Не, не… на снимка край лагерния огън. Или… по дяволите.
— Чакай малко. Откъде знаеш, че има снимки около лагерния огън или на летния пикник?
— Поровичках. После ще ми се скараш.
— Бъди сигурен.