Туристи снимаха с видеокамери или обикаляха сергиите, където се продаваха произведения на местни приложници. Кожени торбички, украсени с мъниста, ботуши от еленова кожа, ръчно плетени кошници се трупаха по сгъваеми маси или греди, поставени върху дървени магарета.
Макар че беше топло и слънчево, шапките и шаловете от вълна на арктически мускусен бик се продаваха бързо.
В „Италианското“ предлагаха пица на парче. Магазинът „На ъгъла“ правеше голяма отстъпка на фотоапарати за еднократна употреба и репеленти. Въртяща се поставка с картички беше изнесена пред вратата. Продаваха се по три за два долара.
— Един предприемчив малък град — отбеляза Мег, докато караха по улицата.
— Така си е.
— А след днешния ден ще бъде и по-безопасен. Благодарение на теб. Ото беше прав. Благодарение на теб, шерифе.
— Дреболия, госпожо.
Тя погали ръката му.
— Казваш го като Гари Купър, но по погледа приличаш повече на Мръсния Хари.
— Само недей да… Доверявам ти се.
— Бъди спокоен. — Ледено спокойствие беше заменило гнева и Мег щеше да направи всичко възможно, за да остане безстрастна и студена. — Искам да бъда там, но… това си е твой дивеч.
— Добре.
— Ще бъде чудесен ден за парад — каза, след като си пое дъх. — Но въздухът е така неподвижен, сякаш очаква нещо да се случи. — Спряха пред училището. — Е, започваме.
Оркестърът беше в светлосини униформи, копчетата и инструментите блестяха на слънцето. Цареше истинска какофония, защото отделните секции се упражняваха, а възрастните крещяха заповеди.
Забиха барабани.
Хокейният отбор вече се качваше в открития камион на Бинг. Те щяха да водят парада. Знамето на местните шампиони скриваше ръждата по платформата. От високоговорителите се лееше „Ние сме шампионите“ на „Куин“.
— Ето те и теб. — Изтупана в бонбоненорозов костюм, Хоп забързано се приближи. — Игнейшъс, вече мислех, че ще трябва да започнем без теб.
— Трябваше да организирам надзора по улиците. Претъпкано е.
— Един от филиалите на Ен Би Си е тук. — От възбуда бузите й бяха почти толкова розови, колкото и костюмът. — Мег, не трябваше ли да си там? — Тя посочи с пръст към небето.
— Двигателят не е наред, Хоп. Съжалявам.
— Както и да е. Знаеш ли дали Дъг Клуни е пуснал лодката си в реката? Търсех Пийч или Деб — те трябваше да ни помогнат тук, но всички са се пръснали като пилета.
— Сигурен съм, че Дъг е готов, а Деб се занимава с отбора по хокей.
— Мили Боже, започваме. Ед, спри да се контиш за пет секунди. Не знам защо се оставих да ме убедят да се возя на каруца. С открита кола щеше да бъде много по-достойно.
— Но не толкова колоритно. — Ед широко се усмихна, когато се приближи. Носеше костюм с жилетка на тънки райета, подходящ за банкер, и шарена вратовръзка. — Може да повозим и началника на полицията.
— Може би другия път — непринудено отвърна Нейт.
— Още не съм ви поздравил с годежа. — Очите му внимателно наблюдаваха шерифа, когато подаде ръка.
Можеше да го направи веднага. За десет секунди щеше да му сложи белезниците.
И тогава три деца от началното училище минаха между тях, преследвани от четвърто с пластмасова пушка. Хубава млада мажоретка в ярки дрехи забърза, за да вземе изпуснатата бухалка, която беше паднала в краката му.
— Извинете, шериф Бърк. Изпуснах я.
— Няма нищо. Благодаря, Ед. — Той протегна ръка и отново си помисли: „Може би сега е моментът.“
Джеси дотича отнякъде и прегърна коленете му.
— Аз ще участвам в парада! — извика момчето. — Ще бъда с костюм и ще марширувам по улицата. Ще ме гледате ли, шериф Бърк?
— Разбира се.
— Много си хубав! — каза Хоп и приклекна до него, докато момчето доверчиво хвана ръката на Нейт.
Не тук, каза си Нейт. Не сега. Днес никой не бива да пострада.
— Надявам се, че ще дойдеш на сватбата — обърна се той към Ед.
— Не бих я пропуснал. Не можа да се спреш на някое местно момче, а, Мег?
— Той оцеля през зимата… Това го прави почти местен.
— Предполагам.
— Джеси, отивай при групата си. — Хоп леко го плесна по задника и момчето побягна с вик:
— Гледайте ме!
— Помогни ми да се кача в това нещо, Ед. Трябва да тръгваме.
— Ние ще минем по страничните улички — каза Нейт, докато Хоп и Ед се качваха в кабриолета. — Тук нещата изглеждат спокойни. Искам да се уверя, че братята Маки се държат прилично.
— Откраднали балони. — Хоп вдигна очи към небето. — Така ми казаха.
Нейт хвана Мег за ръката и се отдалечи.