Той се подчини, но когато седна на леглото, само лекичко погали рамото й.
— Позволи ми първо да планирам стратегията си. Не съм виждал толкова гладка кожа като твоята.
— Не оценявай книгата по корицата й.
Тя го сграбчи за косата и го притегли към себе си.
— Дай ми тази уста, на която не можах да се наситя.
Изведнъж всички негови нужди, отчаянието и мъката му се превърнаха в чиста похот. Видът й го подлуди, неустоимата жажда на тялото й разпали кръвта му. Устата му се сля с нейната, изпивайки я, докато желанието, което бе смятал за забравено, не го завладя напълно.
Не можеше да се насити да целува устните й, шията, гърдите. Въздишките и стоновете й разпалваха страстта му И той искаше все повече и все повече.
Промъкна ръка между бедрата й, полудял от желание да усети влажната й топлина; и навлезе в нея тъй бързо и стремително, че и двамата потръпнаха.
Сякаш изкачваше тих, зелен хълм, който внезапно се превърна във вулкан. Това е част от него, осъзна тя. Опасната изненада, скрита зад самоконтрола, който прикрива болката. Беше го искала заради тъжните му очи и привидното спокойствие. Но не беше предполагала какво ще стане, когато маската падне.
Тялото й се изви, докато той нахлуваше в нея с яростната си топлина, и Мег изкрещя, забравила се от удоволствие. После се вкопчи в него, одра го, засмука го и ръцете й жадно и обсебващо забродиха по влажната му кожа.
Всяко поемане на дъх изгаряше дробовете й.
Той искаше да я погълне, да я подчини, да я обладае. Проникна дълбоко в нея и понечи да зарови лице в косата й, но тя вдигна ръце към него. Втренчи странните си сини очи в лицето му, докато той я изпълваше, докато търсеше забрава в нея. И го гледа, докато се изля в нея.
Чувстваше се изпразнен, кожата му бе само обвивка, пълна с въздух. Беше забравил какво е да усещаш онази притискаща и повличаща тежест, която мачкаше ума му и издуваше тялото му така, че дори ставането сутрин се превръщаше в изпитание за волята.
Беше сляп, глух и преситен. Ако можеше да изживее живота си докрай в това състояние, не би се оплакал изобщо.
— Да не заспиш, докато сме още зацепени.
— Какво?
— Изкарай тласкащото устройство, сладурче.
Значи, все пак не беше сляп. Виждаше светлина, сенки, форми. Не различаваше нищо ясно, но съзираше преливащи се очертания. Явно и чуваше, защото гласът й проникваше през лекото бучене в главата му.
Усещаше как тялото й поддава под неговото — меко, стегнато и гъвкаво, влажно от пот, ухаещо на сапун, секс и жена.
— По-добре ме бутни — каза той след миг. — Имам чувството, че съм парализиран.
— На мен не ми се струва така. — Но тя сложи ръка на рамото му и го преобърна с известно усилие. После си пое дълбоко дъх, издиша и каза: — Мили Боже!
— Мисля, че го зърнах неясно очертан за миг. Усмихваше се.
— Аха.
Тя нямаше сили да се протегне, затова само се прозя.
— Някой дълго време се е сдържал. Какъв късмет.
Веригите в мозъка му започнаха отново да се свързват. Почти чуваше как пращят, когато възстановяха контакта.
— Не съм бил скоро с жена.
Любопитна, тя се обърна настрани. Видя белезите, които пръстите й бяха напипали. Набръчкани следи от куршуми отстрани на тялото и на бедрото му.
— Дефинирай скоро. Месец ли? — Очите му останаха затворени, но устата му се изкриви. — Два месеца? Исусе, повече ли? Три?
— Мисля, че е по-скоро година.
— Леле мале! Нищо чудно, че видях звезди.
— Нараних ли те?
— Не ставай глупав.
— Не съм толкова глупав, та да не си давам сметка, че се възползвах от теб.
Мег умишлено прокара пръст по белега, който се виеше по тялото му. Той не трепна, но тя усети, че се напряга, и реши да не задълбава.
— Бих казала, че се използвахме взаимно, и то толкова старателно, та вероятно всички на радиус от сто мили от това легло сега лежат и пушат.
— Добре ли ти беше?
— Да нямаш къса памет, Бърк? — Тя се протегна и леко го сръга с лакът. — Не помниш ли чия беше идеята?
За миг той не отговори.
— Бях женен пет години. Бях верен на жена си. Последните две години от брака ни бяха тежки. Всъщност през последната всичко се разпадна. Сексът стана проблем. Бойно поле. Оръжие. Всичко друго, освен естествена наслада. Така че съм поръждясал, а и не знам какво търсят жените в този район.
„Тогава няма да ти се размине“ — обеща си тя.
— Аз не съм жените. Аз съм аз. Съжалявам, че бившата ти съпруга те е водила за оная работа, но мога да потвърдя, че въпросният придатък е в добро състояние. Може би е време да забравиш миналото.
— Отдавна съм го забравил. — Той се размърда и провря ръка под нея. Почувства как тя се стегна, после колебливо се отпусна и му позволи да положи главата й на рамото си. — Не искам това да бъде краят. За нас двамата.