— На разходка, а?
— Да. Не мога да се наситя на това временце. Чу ли изстрелите.
— Да. И какво?
— Нищо. Трябва да си починеш. Вътре е топло. Можем да си направим сандвичи.
— Защо си затворил Мани? Тим Бауър обикаля със скапания си снегомобил по улиците като някакъв див тийнейджър при всеки удобен случай. На всички им е писнало.
Тъй като замръзваше, Нейт реши да пропусне частта за у унищожаването на частна собственост и небрежното шофиране.
— Тим Бауър бил в скапания си снегомобил, когато Мани го блъснал.
— Доста бързо се е измъкнал, нали?
Въпреки всичко Нейт осъзна, че се усмихва.
— Скочил с главата напред в една пряспа. Кльощавия Джим го видял. Каза, че май направил задно салто.
Бинг изсумтя, прибра главата си и подкара снегорина.
Вътре Нейт направи сандвичи, занесе един на недоволния Манн и провери как е Майк Пияницата.
Реши да изяде своя пред радиото. Обичаше да слуша гласа на Мег, усещаше странна еротична връзка. Отдавна нямаше с кого да споделя как е минал денят му, отдавна нямаше човек, с когото да му се иска да говори. Разговорът с нея беше подправка към простия му обяд, утеха в самотата.
— Тим е блъскал този снегомобил повече пъти, отколкото си спомням — каза тя, след като й разказа за последния му подвиг. — Мани е направил услуга на всички. Край.
— Може би. Мисля, че ще убедя Тим да не повдига обвинения, ако Мани си плати. Ще дойдеш ли в града, когато всичко това свърши? Край.
— Не ме бива по плановете. Край.
— Скоро ще прожектират филм. Надявах се да опитам от пуканките ти. Край.
— Възможно е. Когато бурята утихне, ще имам няколко полета. Но обичам да ходя на кино. Край.
Той отпи от колата си и си я представи седнала пред радиото с кучетата в краката й и пламтящия огън зад нея.
— Защо не си определим среща? Край.
— Не ходя по срещи. Край.
— Изобщо? Край.
— Ако има нещо да става, то ще стане. След като и на двамата ни хареса сексът, сигурно ще се получи.
Тъй като тя не каза „край“, Нейт реши, че си мисли по въпроса. Поне той определено го правеше.
— Ето какво, Бърк, другия път, когато се видим, можеш да ми разкажеш дългата си и тъжна история. Край.
Той си представи червената татуировка на дупето й.
— Защо си мислиш, че имам такава? Край.
— Сладурче, ти си най-тъжният мъж, когото някога съм виждала. Ще ми разкажеш историята и ще видим какво ще стане после. Край.
— Ако… по дяволите.
— Какъв е този шум? Край.
— Изглежда Майк Пияницата се е събудил и повръща в килията. Мани, естествено, има възражения — добави. — Трябва да отида. Край.
— Животът на полицаите наистина е изпълнен с опасности. Край на връзката.
При тези обстоятелства Нейт реши да пусне и двамата си арестанти да се приберат със снегорина. Предизвиквайки стихиите, той излезе да сипе още бензин в генератора.
След кратък размисъл извади едно от походните легла и го сложи близо до радиото. После бръкна в чекмеджето на Пийч и извади един от любовните й романи.
Легна си с книгата, напомняйки си да я остави на мястото й, преди някой да е разбрал, че я е взимал. Освен кока-колата, компания му правеше шумът на бурята.
Книгата беше по-добра, отколкото беше предположил, и го отведе в тучните зелени поля на Ирландия в дните на замъците и крепостите. В нея имаше солидна доза магия и въображение, така че той следеше приключенията на вълшебницата Мойра и принц Лиам със значителен интерес.
Първата любовна сцена го накара да спре и да се замисли за Пийч с майчинския вид, която чете за секс — между обажданията по телефона и раздаването на кифли. Постепенно се унесе.
Заспа с книгата, разтворена върху гърдите си, и на запалена лампа.
Магьосницата имаше лицето на Мег. Мастилено-черната й коса се вееше във въздуха като криле. Стоеше на един бял хълм в ярката слънчева светлина, която струеше през прозрачната й червена роба.
Тя вдигна ръце, смъкна я от раменете си и я остави да се свлече по тялото й. Гола пристъпи към него. Очите й бяха като син лед, когато разтвори ръце и го прегърна.
Почувства устните й върху своите, горещи и жадни. Тя беше върху него, навсякъде около него. Когато се изправяше, силен вятър разрошваше косата й. Когато се снижаваше, топлината й го изгаряше.
Внезапно през удоволствието се промъкна рязка, пронизваща болка. Той изстена и тялото му се скова. Усети как в плътта му се впиват куршуми.
Но тя само се усмихна.
— Щом кървиш, значи си жив.
— Прострелян съм. Исусе, улучиха ме.
— Но си жив — каза тя, докато кръвта му капеше от ръката й върху лицето му.
Сега беше в алеята и усещаше мириса на кръв и барут. На боклук и смърт. Влагата от дъжда. Беше студено за април. Студено, мокро и тъмно. Всичко беше размазано — виковете, изстрелите, болката от куршума в крака му.