Мег стана, съблече се, пусна студената вода и застана под душа. Остана под него, докато главата й се проясни. После се облече отново, легна на леглото в тъмното и се замисли за последния път, когато бе видяла баща си.
Беше влязъл в стаята й, докато тя се преструваше, че учи за теста по история. Правеше се, че учи, за да не я карат да върши домакинска работа. Беше й писнало от нея.
Дори сега си спомняше как трепна сърцето й, когато видя, че не майка й, а баща й идва да я провери. Той никога не й мърмореше за къщната работа или за ученето.
Смяташе го за най-красивия мъж на света с дългата му черна коса и топлата му усмивка. Смяташе, че я е научил на всичко, което беше наистина важно. За ориентирането по звездите, за катеренето в планината, за оцеляването в пустошта. Как да запали огън, как да лови риба, как да почисти и сготви улова.
Беше я завел да лети с Джейкъб и тяхна тайна бе, че пилотът я учи да лети.
Баща й погледна към учебника, отворен на леглото, над който се беше проснала по корем, и извърна очи.
— Ама че досадно.
— Мразя историята. Утре имам тест.
— Спокойно, ще се справиш. Винаги успяваш. — Седна на леглото и леко я смушка в ребрата. — Трябва да замина за известно време.
— Защо?
Той вдигна ръка и потърка палеца и показалеца си.
— Нали вече не ни трябват пари?
— Майка ти казва, че ни трябват, а тя знае по-добре.
— Чух ви да се карате сутринта.
— Не беше нещо сериозно. Ние обичаме да се караме. Ще поработя тук-там, ще изкарам малко пари и всички ще бъдат щастливи. Само две седмици, Мег. Или три.
— Когато те няма, се чудя какво да правя.
— Ще си намериш някакво занимание.
И макар да беше само на тринадесет години, Мег усети, че в ума си той вече беше заминал. Погали я по главата, но разсеяно, като някакъв далечен роднина.
— Когато се върна, ще идем на риболов на леда.
— Добре.
И тя се надули, готова да се откъсне от него, преди той да я е отблъснал.
— Довиждане, тарталетке.
С мъка се въздържа да не скочи, за да изтича след него и да го прегърне силно, преди да е заминал.
Стотици пъти след онзи следобед си беше пожелавала да се беше предала, да беше дарила и двама им с тази последна прегръдка.
Желаеше го и сега, докато лежеше в мрака и си припомняше.
Остана там, докато чу почукване на вратата. Примирено стана, запали лампата и прокара ръка през косата си, която още не беше изсъхнала.
Когато отвори вратата на Нейт, той носеше поднос, а на пода до вратата бе оставен още един.
— Трябва да хапнем.
Може и да не му беше харесало, когато хората му предлагаха храна или някаква друга утеха, когато бе страдал най-много, но важното беше, че от тях имаше полза.
— Добре. — Тя посочи към леглото — единствената достатъчно голяма повърхност в стаята, която можеше да послужи за маса. После се наведе и вдигна втория поднос.
— Ако след това поискаш да останеш сама, ще си взема друга стая.
— Няма смисъл. — Тя седна с кръстосани крака на леглото и без да обръща внимание на салатата, впи зъби в пържолата.
— Тази е моята. — Той смени подносите. — Казаха ми, че предпочиташ недопечени. Аз — не.
— Нищо не пропускаш, а? Само дето си донесъл кафе вместо уиски.
— Ако имаш нужда от бутилка, ще ти донеса.
Мег въздъхна и продължи да се храни.
— Обзалагам се. Как успях да го докарам до вечеря в Ан-Къриджс такъв мил тип?
— Не съм особено мил. Дадох ти час, за да можеш да се съвземеш. Донесох ти храна, за да се подкрепиш и да можеш да ми разкажеш за баща си. Съжалявам, Мег, знам, че е голям удар за теб. След като поговорим, ще трябва да разкажем всичко на дежурния детектив.
Тя отряза нова хапка от пържолата и набоде един от разварените картофи.
— Кажи ми нещо, Бърк. Беше ли добро ченге там, откъдето идваш?
— Това е почти единственото, в което някога съм бил добър.
— Занимаваше ли се с убийства?
— Да.
— Ще говоря с дежурния, но искам ти да разследваш този случай.
— Не мога да направя кой знае колко.
— Винаги може да се направи нещо. Ще ти платя.
Той замислено се хранеше.
Знам, че е тежък удар — повтори. — Затова няма да те зашлевя за тази обида.
— Не познавам много хора, които да намират парите за обидни. Но добре. Искам някой, когото познавам, да открие негодника, който е убил баща ми.
— Но ти почти не ме познаваш.
— Знам, че си добър в леглото. — Тя леко се усмихна. — Добре де, един мъж може да е глупак и пак да е жребец. Но освен това знам, че запазваш самообладание в трудни положения и си достатъчно всеотдаен или глупав, за да изкачиш един ледник, само за да спасиш едно хлапе, което не познаваш. Освен това си достатъчно съобразителен, за да се сетиш да попиташ в ресторанта как обича пържолата си Мег. Кучетата ми те харесват. Помогни ми, шерифе.