Подкара по пътя, който приличаше на тунел със стени от сняг от двете страни. Небето се беше поизчистило, както гласеше прогнозата, и се виждаха луната и звездите. Светлината им посребряваше планините, които изпълваха полезрението му, и блестеше върху реката, която от време на време зърваше.
Чу музиката, преди да завие към къщата й. Тя изпълваше мрака, рееше се из него и го поглъщаше. Също както светлините прогонваха нощта. Бе запалила всички лампи, така че къщата, дворът и близките дървета сияеха като подпалени. И всичко това огласено от музиката.
Помисли си, че навярно е някаква опера, макар че не беше много силен в този жанр. Беше въздействаща — от онези мелодии, които разкъсват сърцето, но повдигат духа.
Беше разчистила пъртина, широка около метър. Той си представи времето и усилията, които й беше струвало това. Верандата беше почистена от сняг, а сандъкът за дърва до вратата беше пълен.
Накани се да почука, после реши, че едва ли някой ще го чуе от музиката. Натисна бравата и когато разбра, че е отключено, отвори вратата.
Кучетата, които спяха въпреки музиката, скочиха от килимчето. След като излаяха няколко пъти предупредително, Размахаха опашки. За облекчение на Нейт, явно го помнеха.
— Добре, добре. Къде е майка ви?
Извика, после тръгна из долния етаж. Във всекидневната и в кухнята горяха буйни огньове, а на печката къкреше нещо, което ухаеше приятно.
Понечи да надникне в тенджерата и може би да опита гозбата, когато видя през прозореца някакво движение.
Приближи се. Сега я виждаше съвсем ясно на ярката светлина. Беше здраво навлечена и се връщаше през снега на плоски, равни снегоходки, които тук наричаха „мечи лапи“, Докато я наблюдаваше, тя спря и вдигна глава към небето. Стоеше, загледана нагоре и потопена в музиката. После отметна ръце назад и падна по гръб.
Нейт се озова до вратата с една крачка. Отвори я, хукна по стъпалата и се подхлъзна по заледената пътека.
Когато извика името й, тя се надигна.
— Какво? Здрасти, откъде изскочи?
— Какво стана? Удари ли се?
— Не, просто исках да полежа в снега за миг. Небето се прояснява. Е, щом си тук, подай ми ръка.
Когато посегна към нея, кучетата изтичаха отвътре и скочиха върху двамата.
— Оставил си вратата отворена — успя да каже Мег, докато се търкаляше с едно от хъскитата в снега.
— Съжалявам. Забравих да я затворя, защото реших, че си припаднала. — Той й помогна да се изправи. — Какво правиш навън?
— Бях в бараката и поправях стария снегомобил, който купих преди няколко месеца. От време на време ходя да свърша това-онова по него.
— Можеш да поправяш снегомобили?
— Талантите ми са безброй и най-различни.
— Обзалагам се. — Докато я гледаше, забрави всички проблеми от деня. — Мисля да си купя снегомобил.
— Сериозно? Е, когато поправя моя, ще ти направя предложение. Да влизаме. Иска ми се да пийна нещо. — Когато тръгнаха към къщата, тя го погледна под око. — Значи просто минаваше оттук?
— Не.
— Проверяваш ли ме?
Да, с надеждата за безплатна храна.
— Само на това ли се надяваш?
— Не.
— Добре. Защото съм готова и за това. — Взе метлата, подпряна до вратата. — Ще ме отупаш ли от снега?
Когато той направи каквото беше по силите му, Мег свали снегоходките.
— Свали си палтото — подкани го и започна да съблича своето.
— Ей, косата ти.
Тя я потърка с ръка, докато окачваше парната и шапката си.
— Какво й е?
— Доста по-къса е.
Сега тя стигаше малко под челюстта й — права, гъста и бухнала — и леко разрошена.
— Беше ми нужна промяна и я направих. — Тя извади от килера бутилка. Докато пълнеше чашите, погледна към него и видя, че й се усмихва. — Какво?
— Харесва ми. Така изглеждаш мъничка и сладка.
Мег наклони глава.
— Да не искаш да облека престилка и ниски обувки и да ти викам „татенце“?
— За другото не съм сигурен, но частта с „татенцето“ можеш да я пропуснеш.
— Както наредиш. — Тя сви рамене. — Приятно ми е да те видя, Бърк.
Нейт приближи, взе чашите от ръцете й и ги остави на плота. После отметна назад гъстата й коса, наведе се бавно и я целуна с отворени очи. Нежно и спокойно, докато топлината се разливаше по тялото му. Гледаше как тя го наблюдава по време на целувката и видя как съвършените й очи потрепнаха веднъж.
Когато я пусна, вдигна чашите и й подаде едната.
— Приятно ми е и да те целуна.
Мег потърка устни и се изненада, че топлината им не предизвика светкавици.