— Тогава да бъде Нора Джоунс. — Тя откри номера на диска, после програмира уредбата да го включи.
— И „Блек кроус“ — продължи той защитата си. — А и новият албум на Джуъл си го бива. Спрингстийн все още е върхът. Има и…
— Не се напъвай. — Мег се засмя и стисна ръката му. — Джоунс ми харесва. — И го затегли нагоре по стълбите. — Хайде, шерифе. Искам те.
— Мисля за теб през цялото време. В най-неподходящи моменти.
Тя го прегърна през кръста. Беше имала нужда от него и го беше желала. Беше толкова странно и ново да има нужда и да желае някого.
— Например?
— Представих си те гола, когато преглеждах седмичния график с Пийч. Изобщо не можех да се концентрирам.
— Харесва ми да си ме представяш гола, особено в неподходящи моменти. — Лекичко го ухапа по брадичката. — Защо сега не ме съблечеш?
— За твое сведение, харесваш ми и облечена — отвърна той, докато изхлузваше пуловера й.
Харесваше му да докосва тялото й, да сваля пласт след пласт дрехи, за да стигне до кожата. А колко топла и гладка беше тази кожа. Въпреки практичното бельо от памук и вълна от него се носеше тайнственият й съблазнителен аромат.
Мег го докосваше без свян и нетърпеливо го събличаше. Пробуждаше у него нещо повече от желание. Нещо, което бе потискал прекалено дълго.
Можеше да потъне в нея, без да се чувства изгубен. Да се отпусне, без да се тревожи дали ще намери обратния път. Когато устните му покриха нейните, вкуси едновременно желание и отдаване — това беше всичко, от което имаше нужда.
Те отстъпиха до леглото и легнаха на него. Чу я да въздиша и се зачуди дали може да бъде толкова спокойна и същевременно жадна като него. Тя го привлече върху себе си, гънеше се и се отдаваше, докато устата му обхождаше шията, докато зъбите му лекичко гризяха тила й. Почувства как сърцето й бие срещу неговото и силния, приятен натиск на ръцете й по гърба си.
Мег искаше той да вземе онова, от което се нуждае. Това бе рядко за нея — жена, която предпочиташе да задоволи първо собствените си нужди. Но на него искаше да даде, за да изтрие мъглата от скръб, която забулваше очите му. Освен това знаеше, че ако му дава, той няма да я остави незаситена.
В горещината на устните и жаждата на ръцете му се криеше нещо повече от стремеж към удоволствие. Силата на чувствата му я обезпокои за миг, но потисна тревогата. Знаеше, че след това ще има достатъчно време да се тревожи и съжалява.
Затова се надигна към него, погали лицето му с ръце и устни и позволи на нежността да се смеси със страстта.
Нейт се движеше върху нея, предизвиквайки леки тръпки, подпалвайки малки огньове и най-накрая притисна ръцете й, за да не го възбужда прекалено много и прекалено бързо.
Искаше да опита вкуса й. Раменете, гърдите, прекрасното й гъвкаво тяло. Докато устните му я обхождаха, тя потръпна, изстена и пръстите й се преплетоха с неговите.
Той продължаваше да я вкусва с устни и език и това я влудяваше.
Свърши бързо и тялото й стана горещо и влажно, когато удоволствието я заля. Викът на облекчение бързо премина в отчаян стремеж към повече.
И той й даваше още и още, докато й се прииска да го погълне целия, докато тялото й се отпусна, отмаляло от наркотика, който бе влял в кръвта й.
— Мег. — Той притисна устни към корема й, под сърцето, върху него.
Когато ръцете й го стиснаха за бедрата, повдигна краката й.
И най-после влезе в нея. Бяха свързани. Съединени. Отпусна чело върху нейното, борейки се да си поеме въздух, и изчака главата му да се проясни, за да усети всяка секунда, всяко движение, всяка тръпка.
Тя го притисна по-здраво, телата им се сляха, умовете се замъглиха. Нейт отново повтори името й, миг преди да свърши.
12.
Тя нямаше нищо против да лежи мълчаливо в мрака. Всъщност, дори й харесваше, особено когато тялото й беше отпуснато от секса.
Чу как кучетата влязоха и се свиха на обичайното си кълбо до леглото.
Стенният часовник от кабинета отмери девет.
Твърде рано е, за да се спи, помисли си. И бе прекалено отпусната, за да се надигне.
Но пък беше идеалното време, за да задоволи част от любопитството си към мъжа до нея.
— Защо ти изневери?
— Какво?
— Жена ти? Защо ти изневери?
Усети, че той се размърда и леко се отдръпна от нея. Един психиатър, помисли си, би си направил някои заключения от това.
— Предполагам, че ней давах онова, което търсеше.
— Добър си в леглото. Дори повече от добър. Чакай малко.
Изправи се и тъй като беше решила да изтръгне някаква информация, облече халата си.
— Веднага се връщам — каза му и тръгна надолу, за да донесе виното и чисти чаши.