Когато се върна, той беше станал, беше обул панталоните си и хвърляше цепеници в камината в стаята.
— Може би трябва…
— Ако следващите думи са „да си тръгна“, забрави. Не съм приключила с теб. — Мег седна на леглото и напълни чашите. — Време е за онази дълга и тъжна история, Бърк. Можеш да започнеш с нея, тъй като вероятно оттам започва всичко.
— Не знам каква е тя.
— Бил си женен — подсказа му Мег. — Тя ти е изневерявала.
— Общо взето, това е всичко.
Но тя наклони глава и му подаде чашата. Нейт се поколеба, но протегна ръка. Взе виното и седна на леглото до нея.
— Просто не я направих щастлива, това е всичко. Не е лесно да си омъжена за ченге.
— Защо?
— Защото… — „Сега ще ти изброя“ — помисли си. — Работата те притиска непрекъснато. Никога не свършваш в края на работното време. Всеки втори път, когато планираш нещо, трябва да го отлагаш. Прибираш се късно, а умът ти е още зает със случая. Когато разследваш убийство, донасяш смъртта със себе си, дори и да не искаш.
— Струва ми се съвсем логично. — Тя отпи от виното си. — Кажи ми нещо. Беше ли ченге, когато тя се омъжи за теб?
— Да, но…
— Не, не, тук аз задавам въпросите. Колко време се познавахте, преди да се ожените?
— Не знам. Година. — Нейт отпи от виното и се загледа в огъня. — По-скоро две.
— Тя беше ли глупава? Или бавноразвиваща се?
— Не. Господи, Мег.
— Просто искам да изтъкна, че трябва да бъдеш едното или другото, за да имаш връзка с ченге повече от година и да не ти е ясно с какво се хващаш.
— Да, може би. Но това не значи, че правилата ти харесват или искаш да живееш с тях.
— Разбира се, понякога хората променят решенията си. Няма закон срещу това. Искам само да кажа, че е знаела за какво става дума, когато се е омъжила за теб. Така че да го използва като извинение, за да ти изневери, или да хвърля вината върху теб, ако отношенията ви куцат, не е честно.
— Тя се омъжи за копелето, с което ми изневеряваше, така че това сигурно има значение.
— Добре, влюбила се е в някой друг. Стават такива гадости. Но това е нейна вина. Да я прехвърля върху теб, е подло.
Сега той я погледна.
— Откъде знаеш, че го е правила?
— Нали те гледам, сладурче. Греша ли?
Той отпи от виното.
— Не.
— И ти я оставяше да го прави.
— Обичах я.
Прекрасните й очи се замъглиха от съчувствие, когато докосна бузата му и погали разрошената му коса.
— Горкият Нейт. Значи тя ти разби сърцето и те срита в топките. Какво по-точно стана?
— Знаех, че нещо не е наред. Не обърнах внимание, затова вината си е моя. Реших, че всичко ще се оправи от само себе си. Трябваше да се постарая повече.
— Трябваше, можеше, щеше.
Той се засмя с половин уста.
— Жестока си.
Мег се наведе и го целуна по бузата.
— А това как беше? Значи не обърна достатъчно внимание на пукнатините в леда, както, според теб, е трябвало. А после?
— Станаха по-големи. Мислех да си взема отпуска, за да заминем извън града и да преоткрием чувствата си. Но тя не пожела. Исках деца. Бяхме говорили за това, преди да се оженим, но тя бе охладняла към идеята. Карахме се по този повод. Карахме се за много неща. Вината не е само нейна.
— Никога не е само на единия.
— Веднъж се прибрах. Беше тежък ден. Падна ми се случай на стрелба от кола. Жена и двете й деца. Тя ме чакаше, Каза ми, че иска развод, че й е омръзнало да чака да се прибера вкъщи. Че й е писнало нуждите, желанията и планове те й винаги да бъдат след моите, и така нататък. Аз избухнах, тя избухна и стана ясно, че е влюбена в друг — в скапания ни адвокат — и се вижда с него от месеци. Призна си всичко. Бил съм я зарязал емоционално, никога не съм се съобразявал с нейните нужди и желания, очаквал съм да променя плановете си в последния момент. И без това не съм й помагал с нищо, затова искала да си отида. И предвидливо беше опаковала по-голямата част от багажа ми.
— Ти какво направи?
— Отидох си. Току-що бях разследвал нелепото убийство на двадесет и шест годишна жена и децата й — на десет и осем години. И след като с Рейчъл си крещяхме цял час, нищо не ми беше останало. Натоварих колата, покарах малко и отидох у партньора си. Преспах на канапето му няколко нощи.
Според Мег жената — Рейчъл — е трябвало да преспи на канапето на някоя приятелка, след като Нейт й срита задника, за да я насочи през вратата. Но не каза нищо.
— А междувременно?
— Прати ми документите за развод. Отидох да поговорим. Но за нея случаят беше приключен и ясно ми даде да го разбера. Не искаше да бъде омъжена за мен. Разделихме си вещите и това беше. Така или иначе, съм бил женен за работата си, така че тя била излишна. Това ми каза. Край на историята.