Има барутен нагар, отбеляза той. Дулото на пистолета вероятно е било насочено право към слепоочието. Няма изходяща рана. И въпреки думите на Джим, лицето не беше повредено много. Куршумът беше оставил сравнително малка дупка, преди да проникне в мозъка.
Вероятно беше умрял, още преди главата му да докосне бюрото.
Забелязвайки проблясващия скрийнсейвър, Нейт извади химикалка от джоба си и се приближи достатъчно, за да докосне мишката.
На екрана се появи документ.
Докато го четеше, очите му се присвиха и се насочиха към тялото на мъжа, признал, че е убил Патрик Галоуей.
Върна се до вратата и направи знак на Ото, който се появи забързан на входа, да почака. Отиде при Кари и клекна като Джон.
— Кари.
— Макс. Макс. — Тя вдигна зачервените си, ужасени очи към него. — Макс е мъртъв. Някой…
— Знам. Много съжалявам. — Взе ръцете й в своите. — Аз ще се погрижа за всичко. Искам да отидеш в участъка и да ме чакаш там.
— Но Макс, не мога да оставя Макс.
— Можеш да го оставиш с мен. Аз имам грижата за него. Джон ще ти помогне да се облечеш и заедно с Ото ще те заведат там. Ще свърша тук колкото се може по-бързо. Затова иди в участъка и ме изчакай.
Тя гледаше с празен поглед, все още в шок.
— Да те изчакам.
— Точно така. — Щеше да изпълни нарежданията му. Шокът и ужасът щяха да я направят покорна за известно време. — Ото?
Стана и отново отиде към кабинета.
— Мили Боже — прошепна Ото.
— Искам да отведеш и двамата оттук. Джим още ли е там?
— Да. — Едрият мъж шумно преглътна. — Божичко, шефе.
— Задръж ги там, и то разделени. Нека Пийч се погрижи за Кари. Обади се на Питър и му кажи да дойде направо тук.
— Аз съм тук. Питър може да отиде в участъка, докато…
— Искам ти да вземеш показанията им. Ще се справиш по-добре от него. Започни от Джим. Искам и докторът да дойде тук. Обади се на Кен и му кажи да дойде веднага. Искам да присъства. Не бива да допускаме никакви грешки и не желая никой да разбере, докато не обезопасим местопрестъплението и не запишем показанията. Използвай магнетофона. Отбележи датата и часа и допълнително си води бележки. Задръж всички там поотделно, докато се върна. Разбра ли ме?
— Да. — Ото избърса устата си. — Защо, по дяволите, би се самоубил Макс? Това е, нали? Самоубийство?
— Да обработим местопрестъплението и да свалим показанията, Ото. Всичко по реда си.
Когато остана сам, взе фотоапарата, който Ото беше донесъл, за да заснеме кабинета. Изщрака единия филм, презареди и продължи с втория.
После извади тефтера си и записа подробностите. Отбеляза, че задната врата беше отключена, упомена марката и калибъра на пистолета, преписа точния текст на екрана. Направи груба скица на стаята, добавяйки положението на тялото, лампата, бутилката уиски и единствената чаша.
Сложи ръкавиците и точно миришеше шишето и чашата, когато на прага се появи Питър.
— Вземи лентата и я опъни пред двата входа.
— Дойдох възможно най-бързо. Ото каза… — Когато надникна вътре, гласът му пресекна.
Тъй като лицето му позеленя, Нейт рязко отсече:
— Тук не можеш да повръщаш. Ако ти се наложи, излез навън и вземи лентата с теб.
Питър се отдалечи, погледна съсредоточено към стената и шумно си пое въздух през устата.
— Ото каза, че Макс се е самоубил, но не мисля, че…
— Не сме сигурни в нищо. Знаем само, че Макс е мъртъв. В момента това е местопрестъпление и искам да го отцепим. Никой да не влиза вътре, освен доктора. Ясно?
— Да, сър. — Питър извади жълтата лента от кутията, която Ото беше оставил, и се запъти навън.
— Момчетата от щатската полиция ще искат да те вземат, Макс — промърмори Нейт. — За тях ще си като подарък, опакован с панделка. Може би наистина си го убил. Но аз не вярвам в панделките.
Излезе във външния офис и се обади на сержант Кобън, без да си сваля ръкавиците.
— Няма да оставя тялото тук, докато долетите от Анкъридж — предупреди той, след като разказа накратко случилото се. — Вече ме познавате. Знаете, че мога да се справя. Оградих местопрестъплението и го описах, сега чакам лекаря. Събирам доказателствата, след това ще накарам да преместят тялото в клиниката. Щом дойдете, всичко, което съм събрал, ще бъде на ваше разположение.
Когато докторът се приближи до вратата, той му махна да влезе.
— И очаквам от вас известно сътрудничество по случая с убийството на Галоуей. Това е моят град, сержант. И двамата искаме да разрешим този случай, но трябва да си помагаме. Ще ви очаквам.
След тези думи затвори.
— Искам да погледнеш тялото, Кен. Можеш ли да определиш горе-долу времето на смъртта?
— Значи е вярно, че Макс е мъртъв. — Кен побутна очилата си, за да ги намести по-добре. — Досега не ми се е налагало да правя подобно нещо, но ще мога да го определя приблизително.