— И смята, че е било някъде около полунощ?
— Шерифе? — Питър вдигна ръка. — Проверих в програмата. Филмът е свършил в 24,15. Според показанията на Летрек, той отишъл в тоалетната веднага след това и почти моментално чул изстрела.
— Забелязал ли е нещо друго? Някаква друга кола?
— Не, сър. Ото го накара да разкаже всичко няколко пъти, но това беше.
— Някой друг да е чул или видял нещо?
— Дженифър Уелч мисли, че може би е чула. — Ото отново прелисти бележника. — Двамата със съпруга й Лари спели и тя смята, че може би се е събудила от някакъв шум. Дженифър има осеммесечно бебе и казва, че спи много леко. Веднага щом се събудила, то започнало да плаче, така че не знае със сигурност дали бебето или някакъв друг шум са я събудили. Но времето съвпада с посоченото от Пиер. Жената погледнала часовника, когато отишла да види бебето, и било около 24,20.
— Къде се намират къщите им спрямо кабинета на Макс в „Лунатик“? — Нейт взе черната дъска, която си беше купил от „На ъгъла“, и я окачи на стената. — Нарисувай ми го, Ото.
— Аз ще го направя. — Пийч скочи на крака. — Никой от тези двамата не може да рисува.
— Благодаря, Пийч. — Нейт погледна отново към заместниците си. — Само тези двамата ли са чули нещо?
— Само те — потвърди Ото. — Ханс Финкъл каза, че кучето му се разлаяло по някое време през нощта, но той просто го замерил с ботуша си и не видял колко е часът. Факт е, че повечето хора не биха обърнали внимание, ако чуят изстрел.
— Знае ли някой от вас Макс да се е карал напоследък с някого?
Когато му отговориха отрицателно, Нейт погледна към черната дъска и видя, че Пийч беше приела думите му буквално. Вместо да направи диаграма, тя скицираше здания и Дървета. Бе нарисувала дори планините.
— Нейт? — Ото се размърда на стола си. — Не че критикувам, но ми се струва, че вдигаме прекалено голяма врява за едно самоубийство, особено след като щатските полицаи взеха тялото и ще поемат случая.
— Може би. — Нейт отвори една папка. — Онова, което ще ни кажа, трябва да си остане в тази стая. Ясно ли е? Това беше на екрана на компютъра на Макс. — Прочитането на бележката бе последвано от изненадано мълчание. — Нещо да кажете?
— Нещо не е наред — тихо каза Пийч, още стискайки тебешира. — Знам, че съм само секретарка, но определено не ми се струва наред.
— Защо?
— Изобщо не мога да си представя Макс да нарани някого. А и доколкото си спомням, той се възхищаваше от Пат, смяташе го за нещо като герой.
— Така ли? Всички, с които говорих, ми казаха, че едва се познавали.
— Вярно е, не казвам, че са били близки приятели, но беше лесно да харесаш Пат. Изглеждаше добре и умееше да бъде много чаровен, когато поиска, а го искаше през повечето време. Свиреше на китара, караше мотор, изкачваше планини и когато му скимнеше, изчезваше с дни нанякъде. Най-привлекателната жена в града му топлеше леглото. Имаше чудесна дъщеричка, която го обожаваше.
Тя остави тебешира и отупа ръцете си.
— От нищо не му пукаше, а и го биваше да пише. Знам, че Макс го е поканил да работи за вестника — да пише приключенски истории. Кари ми каза. Тя и Макс точно бяха започнали да ходят сериозно и се притесняваше, че Пат ще му повлияе зле.
Когато Нейт й направи знак да продължи, Пийч се приближи до бюрото и си наля кафе.
— Бракът ми с третия ми съпруг беше на доизживяване, затова с Кари споделяхме доста по онова време. Все се тревожеше, че Пат може да накара Макс да се впусне в някоя лудост. Според нея Макс смятал Пат за олицетворение на духа на Аляска — да живееш както ти харесва и да пратиш системата по дяволите, ако се опитва да ти пречи.
— Понякога възхищението се превръща в завист. А завистта може да бъде мотив за убийство.
— Може би е така. — Пийч разсеяно взе една кифличка и я задъвка. — Но аз не мога да си го представя. Ти каза, че всичко това трябва да си остане между нас, но сега Кари има нужда от приятели. Искам да я посетя.
— Разбира се, просто не споменавай онова, за което сме си говорили. — Той стана и отиде до дъската.
Пийч беше нарисувала улицата от задната страна на редакцията, тук беше дори табелката с името й. Къщата на Летрек беше преди всичко гараж, сега и той си го спомни. Питър се занимаваше с дребни поправки на уреди и монтьорство и жилището му беше построено по-късно като пристройка към работилницата. Намираше се от другата страна на редакцията, през две къщи на изток.
Къщата на Уелч се намираше точно срещу задния вход на редакцията. Апартаментът на Ханс Финкъл беше на втория етаж над гаража на Летрек.