После отново попадна на снимка, където мъжът беше с брада и се облягаше на пътен знак:
Можеше да проследи пътуването им по снимките. Времето, прекарано в югоизточната част на щата, където бяха работил в консервните фабрики.
Изведнъж зърна за пръв път Мег — образно казано — със снимката на Чарлийн в напреднало бременност.
Носеше късо бюстие и джинси, смъкнати под огромния й гол корем. Ръцете й бяха скръстени върху него, сякаш за да го защитят. Болезнено младото й лице сияеше от любов, от надежда и щастие.
Имаше снимки, но които Патрик боядисваше детската стоя, и други, на които правеше нещо, което приличаше на детска люлка.
За ужас на Нейт последваха три страници снимки, които в подробности проследяваха раждането.
Той бе работил в отдел „Убийства“ и смяташе, че е виждал всичко, но тези едри планове накараха яхнията опасно да се разбунтува в стомаха му.
Набързо прелисти страниците.
Видът на малката Мег го успокои и накара до се усмихне. Загуби известно време, за до ги разгледа внимателно, и забеляза нежността и гордостта, с която единият или двамата родители държаха детето и се прегръщаха.
В следващия албум видя кок сезоните се променят, кок годините минават. Как младото и красиво лице на Чарлийн става по-строго, по-изопнато, а светлината в очите й гасне.
Целогодишните снимки сега бяха сведени до онези, правени по празници, рождени дни, по специални поводи. Мъничката Мег се усмихваше щастливо, стиснала кученце с червена панделка на шията. Тя и баща й, седнали под рехава коледна елха; Мег край реката, държаща риба, голяма почти колкото нея.
Имаше снимка на Патрик и Джейкъб, прегърнали се през рамената. Беше размазана и зле фокусирана, което накара Нейт до се зачуди дали Мег не ги е снимала.
Отвори кутията от обувки и започни да рови из нея. Намери серия групови снимки, явно правени в един и същи ден.
През лятото, помисли си, защото вместо сняг имаше зеленина. Наистина ли тук става толкова зелено, зачуди се той. Планините се виждаха в далечината, върховете им блестяха бели под слънцето, я по-ниските части — сребристосини и осеяни със зелени петна.
Навярно са били в нечий двор, помисли си. Или на крайградски излет. Виждаше масите за пикник, пейките, сгъваеми столове, няколко скари. Чинии с храна, бурета бира.
Разпозна Галоуей. Отново беше без брада, а косата му беше подстригана, макар да стигаше до раменете му. Изглеждаше корав, атлетичен и красив. Мег има неговите очи, помисли си Нейт, неговите скули и уста.
Откри Чарлийн, облечена в тясна риза, която разкриваше гърдите й, и къси шорти, от които се подаваха дългите й крака. Дори на снимката си личеше, че е силно гримирана. Хубавото младо момиче, усмихнато зад очилата, беше изчезнало. Това беше жена — красива, умна и осъзнаваща красотата си.
Но беше ли щастлива. На всяка снимка тя се смееше или усмихваше, позираше. На едната седеше предизвикателно в скута на един по-възрастен мъж, който изглеждаше едновременно изненадан и притеснен от това.
Видя Хоп, седнала до жилест среброкос мъж. Двамата пиеха бира и си държаха ръцете.
Откри Ед Улкът, банкер и заместник-кмет — по-млад, с мустаци и къса брада, — заедно със среброкосия мъж, който сигурно беше покойният съпруг на Хоп.
Един по един разпознаваше хората от града. Бинг, як и намръщен като сега, само че с десетина килограма по-лек. Роуз, красива и свежа като цветето, на което беше кръстена, хванала за ръка сладкия малък Питър.
Макс с повече коса и по-малко шкембе, седнал до Галоуей. Двамата се канеха да отхапят от огромни парчета диня.
Деб, Хари и — божичко, Пийч — по-лека с двадесет килограма, сплели ръце, бляскаво усмихнати към обектива.
Отново разгледа всички снимки, съсредоточавайки се върху Галоуей. Имаше го почти навсякъде. Как яде, как пие, как говори, как се смее, как свири на китара или се протяга на тревата сред децата.
Отдели снимките на мъже. Някои не му бяха познати, други изглеждаха твърде стари още тогава, за да са направили онова тежко зимно изкачване. А някои бяха прекалено млади.
Но докато разглеждаше лицата им, се питаше дали някой от тях не е онзи, когото търси. Дали един от мъжете, които бяха празнували през онзи ясен, слънчев ден, които бяха яли и се смели с Патрик Галоуей и Макс Хоубейкър, не беше убил и двамата?
Имаше още снимки от Коледа, както и няколко на Макс и Галоуей с Джейкъб, Бинг, Ед, Хари или господин Хоп.