— Предполага се, че прасетата летят — отговори му Мег. — Татко можеше да счупи Макс на две, без да се изпоти дори.
— Физическото превъзходство не би помогнало при нападение с пикел, при това изненадващо. Нищо в пещерата не говореше, че е имало борба. Разбира се, ние ще продължим да проучваме и преценяваме всички доказателства, но понякога, госпожице Галоуей, очевидното е очевидно, защото е вярно.
— А понякога лайната плуват. — Тя се изправи. — Хората винаги са казвали, че самоубийството е изходът на страхливците. Може би е вярно. Но ми се струва, че се изисква известно количество смелост и решимост, за да опреш дулото на пистолета в главата си и да дръпнеш спусъка. Във всеки случай за мен Макс не е убиецът. Защото и в двата случая става дума за крайности, а той не беше такъв. Беше просто обикновен човек, сержант Кобън.
— Обикновените хора извършват всеки ден неописуеми неща. Съжалявам за баща ви, госпожице Галоуей, и ви обещавам, че ще работя по случая, докато го разреша. Но в момента не мога да ви кажа нищо повече.
— Минутка, сержант. — Нейт се обърна към Джейкъб и Мег. — Ще се видим навън. — Когато излязоха, затвори вратата зад тях. — Какво друго имаш? Какво не й каза?
— Имаш ли лични отношения с Меган Галоуей?
— Засега неопределени и без значение. Хайде, Кобън. Мога да ти назова още поне половин дузина хора, които живеят в Лунаси и може да са се изкачвали с Галоуей онази зима — хора, които Макс е смятал за приятели и съседи и които може би са седели с него в кабинета му в нощта на смъртта му. Решението на съдебния лекар е направено въз основа на фактите, но той не познава нито града, нито хората. Нито пък Макс Хоубейкър.
— Ти също не си го познавал много добре. — Кобън вдигна ръка. — Но аз имам доказателство, че по времето, когато Галоуей е умрял, в планината е имало трима души. Доказателство, че само двама от тях са били в онази пещера. Доказателство, написано лично от Галоуей.
Той побутна папката към Нейт.
— Водел си е дневник на изкачването. Били са трима, Бърк, и съм абсолютно сигурен, че Хоубейкър е бил един от тях. Но не съм убеден дали е бил вторият човек в пещерата. В папката има копие от дневника. В момента експерт проверява дали почеркът е на Галоуей, но като го гледам, смятам, че е неговият. Ти реши дали ще споделиш това с дъщеря му.
— Не можеш да постъпиш така.
— С нежелание го споделям с теб. Както и неохотно признавам, че имаш повече опит по отношение на убийствата от мен и по-добре познаваш хората от града. И няма как да не е така, след като един абсолютен лунатик живее под носа ти.
Нейт се върна обратно със самолета на Мег, скрил папката под парката си. След като я прочетеше, щеше да реши дали да й каже или не. Дали изобщо да каже на някого.
Не можеше напълно да преодолее неприятното си усещане от летенето, затова се постара да се наслади на гледката.
Сняг. Още сняг. Замръзнала вода. Ледена красота с опасни пропасти. Както и пилотката му.
— Гадняр ли е Кобън? — попита тя рязко.
— Не бих казал.
— Защото ченгетата се поддържат или е обективно мнение?
— Може би по малко и от двете. Да се водиш по доказателствата, не те прави гадняр.
— Напротив, ако някой от вас сериозно смята, че Макс е затрил баща ми с пикел. Поне от теб очаквах нещо повече.
— Видя ли докъде водят очакванията?
Мег рязко заби носа на самолета долу и вляво и стомахът му подскочи към гърлото. Преди да успее да възрази, тя направи същото вдясно.
— Ако искаш да повърна в кабината ти, продължавай.
— Полицаите би трябвало да имат по-здрав стомах.
Самолетът се спусна надолу с такава скорост, че той не виждаше нищо друго, освен белия свят, който се носеше към тях — и собственото си смачкано тяло насред горящите останки. Яростните му ругатни я накараха да се разсмее, когато насочи носа на самолета отново нагоре.
— Да не би да искаш да умреш? — избухна той.
— Не. А ти?
— Исках, но го преодолях. Ако пак направиш това, Галоуей, когато кацнем, ще те напердаша.
— Няма. Мъже като теб не бият жени.
— Само почакай.
За миг се изкуши да го предизвиква.
— Някога пердашил ли си Рейчъл?
Нейт я погледна. В очите й проблясваше лудост, тя лъхаше от цялото й лице.
— Дори не ми е минавало през ум, но всеки ден се уча на нещо ново.