— Просто си ми ядосан. Обиден и бесен, защото не ти се обаждам през час и не ти пращам целувки.
— Карай си самолета. Колата ми е пред къщата ти. Джейкъб ме взе оттам.
— Нямах нужда от теб. Не беше необходимо да идваш да ми държиш ръката.
— Не съм ти го предлагал. — Помълча малко. — Дейвид и Роуз имат момиченце. Четири килограма. Кръстиха я Уилоу.
— Така ли? — Част от лудостта изчезна от лицето й. — Момиченце? Добре ли са и двете?
— Живи и здрави. Пийч казва, че Уилоу била красавица, но когато отидох да я видя, приличаше на раздразнен рибок с черен перчем.
— Защо си говориш с мен така сладко, когато си толкова ядосан, че ти иде да ме фраснеш между очите?
— Предпочитам да бъда неутрален като Швейцария, докато не приземиш проклетия самолет.
— Става.
Когато кацнаха, Мег свали багажа и изскочи навън. Преметна каквото можеше през рамо и се наведе да поздрави възбудените кучета.
— Ето ви и вас, момчета. Липсвах ли ви? — Хвърли развеселен поглед към Нейт. — Сега ще ме напердашиш ли?
— Ако го направя, кучетата ти ще ми разкъсат гърлото.
— Разумно. Ти си разумен човек.
— Не винаги — промърмори той, докато я следваше към къщата.
Вътре тя хвърли багажа настрани и веднага отиде да подреди цепениците и подпалките за огъня. Трябваше да се погрижи за самолета. Да източи маслото и да го изтегли до хангара, за да бъде на топло. Да покрие крилете.
Но не се чувстваше сръчна и практична. Не се чувстваше съвсем нормална.
— Благодаря, че си се грижил за Рок и Бул, докато ме нямаше.
— Няма защо. — Нейт се обърна с гръб, внимателно придържайки папката под парката си. — Много работа ли имаше?
— Припечелих нещичко. — Тя запали огъня. — Когато ми падне работа, я приемам. Сега ще мога да внеса няколко добри сумички.
— Браво на теб.
Мег се тръшна на един стол и преметна крак през облегалката. Беше изпълнена с дързост.
— Но ето че се върнах и се радвам да те видя, любовнико. Ако имаш време, можем да се качим горе за малко секс за добре дошла. — Усмихна се, докато разкопчаваше ризата си. — Обзалагам се, че мога да те навия.
— Това е жалка имитация на Чарлийн, Мег.
Думите му изтриха усмивката от лицето й.
— Щом не искаш да се чукаме, добре. Не е нужно да ме обиждаш.
— Но ти явно имаш нужда да ме обиждаш и да ме вбесяваш. Каква е причината?
— Проблемът си е твой.
Тя се изправи и се опита да мине покрай него, но Нейт я хвана за ръката и я завъртя към себе си.
— Не — каза й, без да обръща внимание на предупредителното ръмжене на кучетата. — Очевидно е твой. И аз искам да знам какъв е.
— Не знам! — Отчаянието в гласа й превърна ръмженето в рев. — Рок, Бул, спокойно. Спокойно — добави с по-овладян тон. — Приятел.
Сетне коленичи, прегърна ги и ги притисна към себе си.
— По дяволите. Защо не крещиш или не ми кажеш, че съм студена, безсърдечна кучка? Защо не ме оставиш на мира?
— Защо не си даде труд да ми се обадиш? Защо, откакто ме видя, търсиш повод да се скараме?
— Чакай малко! — Тя се изправи и щракна с пръсти на кучетата да я последват в кухнята. Сипа им храна, после се облегна на плота и се взря Нейт.
Вече не изглежда толкова мършав, помисли си. През последния месец беше понаддал, но по приятен начин, който говореше за мускулен тонус. Косата му изглеждаше буйна и секси, имаше нужда от подстригване. А очите му — спокойни, тъжни и неустоими — търпеливо и спокойно я гледаха.
— Не обичам да давам сметка за поведението си на когото и да било. Не съм свикнала. Построих тази къща, хванах се с тази работа и живея по този начин, защото така ми харесва.
— И се боиш, че аз ще искам да ми даваш сметка? Че ще очаквам да промениш живота си заради мен?
— А няма ли?
— Не знам. Може би за мен има разлика между това да държиш сметка на някого и да се грижиш за него. Тревожех се за теб. Ти не липсваше само на кучетата си. Колкото до начина ти на живот, все още се опитвам да сложа в ред своя. И карам полека.
— Кажи ми нещо, но сериозно. Влюбваш ли се в мен?
— Така изглежда.
— И какво е усещането?
— Сякаш нещо се връща у мен. Топлината и желанието да открия точния ритъм. Плашещо е. — Направи крачка към нея. — И хубаво. Хубаво и плашещо.
— Не знам дали го искам. Не знам дали съм способна на това.
— Аз също. Но знам, че ми писна да бъда уморен, празен и да върша всичко механично, само за да преживявам. Когато съм с теб, имам чувства, Мег. Понякога доста болезнени. Но съм готов да приема това.
Обхвана лицето й с ръце.
— Може би и ти трябва да опиташ. Просто го приеми. Тя обви китките му с длани.
— Може би.