Тя побърза да добави:
— Не исках да кажа, че не оценявам този апартамент, защото ти знаеш, че не е така. Не си ядосан, нали?
Не, той не беше ядосан и го каза. По-скоро бе изненадан от тази явна несигурност у една толкова умна и изтънчена жена. А след това си помисли, че занапред несъмнено го очакват много изненади. Да си представим, че началото на брака би трябвало да наподобява отварянето на нова книга; докато разгръщаш страниците, пред теб се разкриват най-неочаквани сцени и ситуации.
— Значи ще приемем поканата им, ако има такава?
— Да, разбира се.
Семейство Сандърс беше лидер сред група млади хора, направили набързо цели състояния. Двамата се държаха много любезно и направо не знаеха как да благодарят на Лилиан, задето бе спасила Спайк. Доналд забелязваше, че очевидно са запленени от нея. Но пък повечето хора я харесваха. Та колко често срещаме човек, така весел и изпълнен с енергия като Лилиан?
Тъй че в редките случаи, когато прекарваха вечерта вкъщи, семейство Сандърс, които много скоро станаха просто Клоуи и Франк след вечеря канеха Лилиан и Доналд на кафе и десерт на мраморната маса в дългата си дванайсет метра всекидневна. Понякога и те слизаха долу у семейство Улф. Затова никак не беше чудно, че по пощата започнаха да пристигат покани за откриване на изложби, за чай, за бенефиси и благотворителни галавечери. Клоуи Сандърс очевидно бе решила да спонсорира интересните си нови съседи.
Повечето от тези събития се оказваха по-подходящи за Лилиан, тъй като се състояха през деня, докато съпругът й, за разлика от мнозина мъже от тези кръгове, имаше дълго работно време и в работния му график трудно можеха да се вместят големи балове и банкети. Но тя, една непозната от покрайнините на града, постепенно се устремяваше към центъра им. А Доналд се радваше, като виждаше колко е доволна.
Много по-късно, когато се опитваше да открие някаква схема за събитията и причината, скрита зад нея, Доналд често се питаше дали приятелството — а нима не беше просто едно познанство? — с тези хора би могло да е движещата сила в случая. О, не казваше си обикновено той — едно събитие представлява просто резултат от сблъсъка на определен характер или темперамент с дадена ситуация. Накратко казано, така или иначе, това неизбежно щеше да се случи.
Доналд навярно бе проявил нехайство, като не обсъждаше с жена си по-подробно вечната тема за парите. Но тя не му се виждаше важна, тъй като се смяташе за заможен.
Един ден, като се прибра у дома, видя нова картина, окачена на видно място на стената между два прозореца.
— Какво е това?
Лилиан имаше гордия вид на майка с новороденото си бебе.
— Купих я днес следобед. Харесва ли ти?
— Да, о, да, харесва ми.
Представляваше малко по размер маслено платно в подходяща дървена рамка, старинна на вид, на което бе изобразен зимен пейзаж с ъгловати черни клони и изящни едва покарали вейчици, полускрити под синкавобелия сняг и обгърнати от неподвижния сребристосив въздух.
— В очакване на пролетта — каза той и отстъпи назад, за да разгледа по-добре картината. — Създава усещане за проточила се зима, за топенето на снеговете. Навярно е февруари. Къде я откри?
— На изложбата, където ходих днес следобед. Не можех да откъсна очи от нея. И я купих много изгодно.
— Наистина ли? Колко?
— Седем хиляди и петстотин. Струваше много повече. Това е стара картина. От хиляда деветстотин и десета.
— Седем хиляди и петстотин… Лилиан!
— Божичко, ти сам знаеш какви са напоследък цените на произведенията на изкуството. Доста често си идвал с мен, за да можеш да разпознаеш една изгодна сделка.
— Зависи от гледната точка, от финансовите ти възможности.
— Не разбирам. Това не е разточителство, нали?
Тя го гледаше с широко отворени невярващи очи.
— Не, но… ела с мен тук до бюрото ми. Налага се да ти покажа някои цифри, което май трябваше да направя по-рано. Ето, виж това. Той извади един бележник и нарисува проста диаграма: толкова приходи, толкова за данъци, останалото разделено за наем, осигуровки, всекидневни разходи и спестявания. Ние трябва да започнем наистина да спестяваме. О, можем да живеем добре, ние си живеем добре, но трябва да внимаваме. Ще имаме деца, които ще се нуждаят от пари за образование. Затова трябва да обсъждаме заедно всички по-големи покупки, като тази картина например, преди да продължим напред.
Тя не му отговори веднага. Леко намусена, стоеше до бюрото и поглаждаше гладката кожа на ръцете си, докато се правеше, че разглежда пръстените си. Напоследък си беше създала този навик, който го дразнеше.