Прат бе израснал в малко градче в северната част на щата Мейн. Също като покойната майка на Доналд, баща му беше учител. Прат също бе заминал да учи в Юридическия институт, със заеми и тежък труд си бе проправил пътя напред и повече не беше се върнал в малкото градче. Именно поради факта, че този житейски път му бе така добре познат, Доналд се чувстваше особено непринудено в неговата компания.
— Да беше казал Прат по време на един от техните разговори, Дакота доста ми прилича на Мейн. Жега през юли и август, а после дълга зима. С братята ми по цял ден работехме на картофените ниви. Понякога оставахме до много късно и мама ни носеше вечерята в една кофа. Предполагам, че и при вас е било така?
— Само дето нямах никакви братя или сестри. През лятната ваканция майка ми си намираше временна работа. Щом се приберях от фермата, където работех, аз приготвях вечерята. Ако се прибереше у дома първа, тя я приготвяше.
— Нищо не казваш за баща си. Дали не ти досаждам с този въпрос?
— Съвсем не. Той е умрял във Франция през 1944-а. Тогава съм бил на една годинка.
— Да имаш син и да не можеш да го гледаш как расте… — промълви Прат, а после го погледна проницателно.
— Той щеше да е доволен от теб, Доналд. Въпреки че някои адвокати злоупотребяват с това, нашата професия е свързана с най-висока чест и доверие. От теб ще излезе уважаван професионалист.
Доналд щеше да си спомни и случилото се през един друг ден две години по-късно.
— Ще ти хареса ли да дойдеш с мен в Сингапур другия месец? Отново се появи един стар проблем с банката. Смятахме, че е уреден веднъж завинаги, но се оказа, че не е така.
— Дали ще ми хареса, мистър Прат? Преди да пристигна в Ню Йорк, никога не бях пътувал по-далеч от столицата на щата. О, да, ще ми хареса, и то много!
Прат се беше усмихнал. Доналд никога не забрави тази усмивка — доволна и леко развеселена, в нея имаше може би и нещо… е, да речем, бащинско.
— Като му дойде времето, ще имаш възможност да видиш много повече от Сингапур, Доналд.
Толкова много искаше да види, да извърши, да научи! Светът бе хиляди пъти по-голям и по-богат, отколкото можеше да си представи. Като част от екипа на старши адвокат в съдебната зала той виждаше човешката трагедия и човешката комедия, както никога по-рано. Колко различни бяха хората! Бедняците и богаташите! Шокиращото зло и невинността! А високо над всичко това стоеше величественият поход към истината.
Седеше на бюрото си и разглеждаше пощенските марки върху пликовете с кореспонденция от чужбина. Имената, изписани върху тях, го омагьосваха. Лондон и Париж извикваха представата за огромни булеварди, Суринам, Бомбай или Малайзия за горещина и влага, мрачни каучукови гори или ориенталски пазари в червено и златно. Клиентите на фирмата получаваха печалби, търпяха загуби и имаха безброй проблеми по целия свят. Ето че се появяваха сложни главоблъсканици, придружени с големи рискове… да не говорим за собствената му работа, ако се случеше да има грешка в някой негов доклад до началниците му…
Щастливите години бързо се нижеха една след друга. На петата година наближи времето, когато един млад адвокат или ставаше съдружник, или разбираше, че никога няма да стане такъв.
— Все още не мога да говоря по този въпрос, но предполагам, че имаш добра представа — каза Огъстъс Прат и смени темата. — Мислил ли си някога да се ожениш?
Доналд се стресна. Бяха на пет мили височина над Атлантически океан, прибираха се със самолет у дома. И току-що бяха говорили за федералния резерв. Все пак това бе един много по-интимен въпрос, отколкото човек би очаквал да му бъде зададен от мистър Прат.
— Не — отвърна Доналд със запъване. — Не бързам.
— Ти си при нас на работа от шест години. Не си ли се запознал с някоя? Мислех си, може би, за онази млада англичанка, с която винаги се срещаш, когато си в Лондон. Когато се запознах с нея, ми се видя доста хубавичка.
— Хареса я — дяволито вметна Доналд, — защото прилича на мисис Прат.
— О, да, може би наистина прилича на нея, мъничко. През другия месец ще се навършат двайсет години от сватбата ни. — На лицето му се изписа нежност. Беше наистина забележително да видиш такова нежно изражение върху едно толкова твърдо и сякаш издялано лице. — Да, да, Доналд, добрият брак, основаващ се на любов, е божия благословия за мъжа. В момента някъде по света има една млада жена, която ще ти донесе много щастие в живота. И нека да добавя, че тя ще бъде голяма късметлийка.
— Е, ще видим — рече Доналд, който искаше да приключи с тази тема. — Но досега не съм срещал такава жена, с която да ми се иска да прекарам остатъка от живота си. Ако не чувствам точно това, със сигурност не бих се оженил.