— Штафиди! — възкликна тя.
— Не, не, Лора. Съжалявам — започна да се извинява той, докато ги събираше с шепи. — Тя много обича стафиди и затова…
— Бийзалки! — С щастлив вид, Лора се наслаждаваше и на стафидите, и на всеобщото внимание.
— Тя е най-сладкото дете — каза Кейт. — Защо не излезем всички навън и да я пуснем да потича наоколо! Сигурно се е наседяла по целия път от Филаделфия до тук.
— Благодаря ви, но вече ви отнех достатъчно време. А днес е почивният ви ден… — започна той, но Бенсън го прекъсна.
— Когато живееш във ферма, няма почивен ден. Вие го знаете много добре, мистър Фулър. Сега отивам горе да се преоблека, а след това трябва да пообиколя фермата. Малката може да си поиграе на пясъчника. Останал е от времето, когато Рик беше малък, още не сме го махнали. Рик, я иди да видиш дали няма да намериш някоя от старите си кофички и лопатки.
Както беше ставало при подобни случаи през цялата изминала седмица, детето без майка и бащата без съпруга бяха накарали тези хора да се разчувстват и да изпитат известно състрадание. Ето, и тук го попитаха дали иска топло, или студено питие и дали Лора иска мляко, или има нужда да отиде до тоалетната. И както всеки път, след като прие благодеянията им, му се прииска тези хора да не го караха да се чувства като натрапник, какъвто в действителност беше.
— Искате ли да разгледате фермата? — попита Бенсън, който се върна след малко по риза и дънки. — Нали идвате от ферма, а? Може би нашата ще ви напомни за картофите в Мейн. Не сте ли мислили да се върнете там с детето?
— Там е много студено. Вече отвикнах от това — отвърна Джим, докато двамата вървяха към хамбарите. После смени темата, като отбеляза, че дойните крави от порода „Холщайн“ на пасището отсреща представляват красива гледка.
— Двайсет и две глави, това е всичко. Бих искал да имам повече, но все не случвам на добри работници. Искате ли да видите нещо забавно? Погледнете онази дребната, жълтеникавокафявата ей там. Прилича на джудже сред останалите, нали?
— Че какво прави сред тях, тя е порода „Джърси“?
— Кейт. Един наш познат искаше да ни я продаде за месо. Имаше спешна нужда от пари, предполагам. А Кейт погледна кравата в очите и я купи. Кръсти я Люси. Дава тлъсто мляко, това трябва да й се признае.
— Но много по-малко от другите.
— Така е, така е. Почакайте. Искам само да проверя онази врата. Миналата седмица един тип я държеше отворена и щях да загубя една бременна крава на шосето, ако шофьорът не беше успял да спре навреме. А след това трябва да проверя птичарника. Ако нямате нищо против да се поразходите толкова надалеч, можете да дойдете с мен и да оставите детето на някого за малко. Не се притеснявайте, Кейт много си я бива да се занимава с малки деца. Рик ни е единствен.
— Това са нови птичарници, нали? Чистички и спретнати.
— Строих ги миналата година. Старият направо се разпадаше. Сигурно беше отпреди седемдесет години. Да, толкова ще са били. Още от времето на дядо ми. Затова го замених с два нови. Смятах да удвоя производството на яйца, но строежът ми отне повече време, отколкото очаквах. Пък и имах лош късмет. Миналото лято поръчах хиляда тридневни пилета, обаче една нощ стана много студено, а онзи, дето трябваше да се грижи за тях, ги оставил навън и повечето умряха. Да, имал съм проблеми. Но какво може да направи човек?
— Винаги е така — отвърна Джим колкото да каже нещо.
— Има проблеми, не ще и съмнение. Старая се тази ферма да се развие, нали разбирате, но никак не е лесно. Баща ми… той почина, и той, и майка ми починаха в една и съща година, това стана преди шест години, когато се роди Рики. Това тук е било семейна ферма от не знам колко поколения. Отглеждали са плодове, зеленчуци, продавали са сено, всичко, което може да се намери в една семейна ферма, достатъчно за семейството и да остане малко за продажба. Но аз отидох да уча в Селскостопанския колеж и научих някои неща, за които баща ми дори не беше чувал. Искам да развия фермата, да я разширя. Е, ще го направя. Ще го постигна. Никога не падай духом.
„Направо е затънал здравата и е притеснен до смърт“ — помисли си Джим, като забеляза дълбоко врязаните бръчки по челото му.
— Е, фермата ви си я бива — забеляза той пак колкото да каже нещо. — А каква е онази самотна селска къща ей там нагоре?
— Родителите ми я построиха, когато с Кейт се оженихме и се преместихме да живеем в голямата къща. Обзаведена е добре, четири стаи, хубава кухня, но стои съвсем празна, откакто те умряха. О, вие не сте видели и половината от това място, мистър Фулър, нито дори една четвърт или една осма. Имам повече от шестстотин акра тук. Имам царевица, ливада, градина с праскови, имам всичко. Ако имате желание да повървите, ще ви покажа… но вие сте така издокаран. Не искате да изцапате тези хубави обувки, нали!