— Много бих искал да видя всичко, благодаря ви, но трябва да прибера Лора и да се върнем обратно в града. Доста път имаме до там.
— Само тринайсет мили. Но въпреки това ние пазаруваме в селото. То е в другата посока. Аз вече почти не ходя в града. Първо на първо, не ми остава време за това.
— Е, бяхте наистина изключително любезен да ми отделите толкова много време. Изминаха близо три часа, откакто съм тук, и ви благодаря.
— О, за мен беше удоволствие. Знам, че и на Кейт й е било приятно. Ние не се виждаме с много хора, ако не смятаме двама-трима приятели от селото. През някои дни можеш да седиш цял ден на верандата и няма да видиш повече от десет коли да преминат. Е, пожелавам ви късмет. Ще ми е интересно да разбера дали са ви взели на работа.
„Да, затънал е здравата и се притеснява до смърт“ — мислеше си Джим, докато пътуваха обратно към хотела. Добитък, пилета — овощни градини, цветя — защото съпругата му беше говорила за цветята, които била продала на цветарите — значи имаше от всичко по малко или поне така му изглеждаше. Бенсън беше много мил, почти трогателен; в него имаше нещо уязвимо, нещо невинно.
Като се усмихваше на себе си, той си каза: „Забелязал е ръчно изработените ми обувки и лондонския ми костюм. Затова ми препоръча работа в магазина. Е, ще видим утре сутринта. Да работя в магазина за мъжко облекло или не, този град ще се окаже сигурно и спокойно място за нас. Това е някъде на края на географията“.
— Да ви кажа истината — подхвана Джеф Уилър, — ще се радвам да имам един помощник тук, но само за две-три вечери в седмицата. Просто за да мога да се прибирам малко по-рано у дома при жената и децата. Това е фермерска община и при нас клиентите са главно фермери, идват, след като приключат дневната си работа. Не че имам много стоки специално за тях в магазина, но си струва да е отворен за всеки случай. Всеки долар има значение, нали така?
Двамата стояха на тротоара пред магазина. Докато буташе непрекъснато количката напред-назад, както го беше посъветвала Мария, защото „това я успокоява“, Джим току поглеждаше към главната улица. Тя изглеждаше доста приятна тази сутрин, обградена от двете страни с по една редица от тополи, зад които се виждаха ниски сгради, почти всички от червени тухли. Беше приятна, но съвсем не преливаше от благоприятни възможности.
Съмненията трябва да се бяха изписали на лицето му, защото Уилър продължи да му дава съвети:
— Не се сещам някъде да наемат работна ръка, освен на непълен работен ден, както при мене. Оттук можете да видите повечето от местата, където наемат работници, когато им се наложи. Ето там са търговецът на автомобили, пазарът, погребалната агенция, магазинът за обувки, банката, салонът за красота и… Е, сам можете да се убедите, че градчето ни е малко и много тихо. После, ей там, отвъд Мейн Стрийт, се намират някои от най-хубавите къщи, които някога сте виждали. Най-добрите са по-нататък, към болницата. Малко ни е градчето, но е едно от най-красивите в щата, така съм чувал да казват. По-нататък, училищата ни са на Либърти Стрийт, която започва от Мейн Стрийт и продължава ей там надолу… Но нека да ви кажа нещо, мистър Фулър, по-добре е да си потърсите работа на някое друго място, като Чатануга например. Ще имате добър шанс да си намерите работа в някой град, където хора от цялата околност всеки ден пътуват до работата си и обратно. Ще намерите и богат избор от хубави апартаменти, каквито няма при нас. Защото няма да ви се иска да живеете в къща, нали? Искам да кажа, нека да преминем към същността на въпроса, че вие сте само двамата с детето, нямате съпруга. Да, ще се справите по-добре в някой много по-голям град от този.
— Е, благодаря. Оценявам съвета ви и ще си помисля. А в момента смятам да се разходя наоколо и да покажа на Лора забележителностите.
„Хора от цялата околност, които всеки ден пътуват до работата си и обратно“ — точно това не искаше Джим. Но трябваше само да се разходи надолу по Мейн Стрийт покрай обикновените магазинчета и оскъдния трафик, а след това към училищата и болницата, покрай фамилните къщи — тук ги нямаше парцелите с малки еднотипни къщички — за да разбере, че град като този, където улиците постепенно се сливат със селската местност наоколо, също не е подходящ за него. Нямаше необходимите умения, които да предложи, нищо, от което тук се нуждаеха.
Завладя го някакво студено и мрачно усещане. Сякаш беше стигнал до задънена улица, а току-що започваше да търси.