— Възможно ли е тук да има някое семейство с голяма къща, което да ни приюти за няколко дни или за известно време? Докато се огледам и се справя с положението. Не съм закъсал за пари, докторе. Ще платя колкото ми поискат.
Двамата се изгледаха втренчено. „Той се чуди дали не съм някакъв слабохарактерен скитник, който се бори да превъзмогне пристъп на нервно разстройство“ — помисли си Джим. Тъкмо се канеше да изрече нещо, с което да покаже какъв стабилен човек е всъщност, когато доктор Скофийлд удари с длан по страничната облегалка на стола си.
— Изведнъж ми хрумна нещо. Има едно семейство, което живее по-нагоре, близо до планините, Кларънс и Кейт Бенсън, та те имат селска къща в имота си. Навремето неговите родители живееха в нея, но сега май стои празна. Страхотно място за вас, ще можете да си починете и да съберете мислите си. Имате вид на човек, който се нуждае от почивка, а те са най-добрите хора, които някога сте срещали.
„Значи изглеждам така, както се чувствам“ — помисли си Джим, докато обясняваше, че вече познава семейство Бенсън. Спомни си за селската къща, която Бенсън му беше показал. Спомни си някакви канадски ели, поклащащи се от силния вятър.
— Те са хора от първа класа и ще бъдете в пълна безопасност при тях с това ваше детенце. Искате ли аз да им се обадя по телефона и да ги попитам?
— Да, моля ви — отвърна Джим.
Къщата изглеждаше направо съвършено чиста на следващия ден, когато Джим пристигна във фермата с Лора и натоварената кола. Дори имаше много приветлив вид. На всеки прозорец висяха бели пердета, прясно изпрани и колосани; леглото и боядисаното в жълто детско креватче, останало от ранното детство на момчето, бяха застлани с чаршафи, които изглеждаха нови. От онова време бяха останали също високо столче и кошарка и Джим през смях отбеляза, че Лора вече едва ли би се съгласила да ги използва.
— Тя обича да показва колко е самостоятелна, ако трябва да се изразя тактично. Не, Лора! Не пипай.
Тя беше забелязала една великолепна гардения, поставена на етажерката за цветя.
— И е много послушна — отбеляза Кейт.
— Невинаги. Спомняте ли си стафидите? Вижте я как мирише цветята.
— Цветята на Кейт — каза Кларънс. — Тя се надяваше да снабдява с цветя всички цветари и разсадници наоколо, но нещата просто не се развиха по този начин. Ей това там долу е нейната оранжерия. Виждате ли я, зад хамбара?
Проследявайки с поглед движението на пръста на Кларънс, Джим погледна надолу към зеленината, пасбищата, царевичната нива и обраслите с гори хълмове.
— Всяка сутрин, като се събудите, ще ви радва тази прекрасна гледка, мистър Фулър — рече Кларънс.
— Джим, моля. Казвам се Джим.
— Добре, Джим. Някои хора не биха оценили всичко това и дори не биха харесали тишината и спокойствието тук, но аз подозирам, че ти не си от тях.
— Подозренията ти са верни. Доктор Скофийлд ми каза същото, че това място е много подходящо за нас. Между другото, ще ти платя в брой. Естествено все още не съм си открил сметка в тукашната банка.
И Джим извади няколко банкноти от джоба си.
— Джим Фулър! Това са двойно повече пари, отколкото поисках.
— Тази сума е наполовина по-малка от онова, което бих платил в някой курорт, а мястото не е по-лошо от много курорти, затова нека да не спорим.
— Но на мен просто не ми изглежда правилно. Наистина е така.
Този човек със сигурност беше истински праведник.
— Правилно е — изрече твърдо Джим.
— Е, няма да кажа, че тези пари са ни излишни. Може и да изглеждаме състоятелни, но не сме. Макар че, погледни нататък; всичката земя до онези хълмове е наша.
— Може би ще вземеш добра цена за този парцел — каза Джим. — Такава плодородна земя…
— Добра цена! Само през трупа ми. В най-буквалния смисъл на думата! Това е наследството на Рики, за него е и за неговите деца, и за техните деца.
— Засегна болното му място — обясни Кейт. На Джим му се стори, че тя е леко сконфузена. — Тази земя е животът на Кларънс. Но стига толкова засега. Почти е време за вечеря.
— Така е — съгласи се Джим. — Ще трябва да разопаковам тези хранителни продукти и да се захвана с готвенето, защото Лора ще започне да хленчи. Тя обича да се храни в точно определен час.
— Тази вечер не ти трябват, Джим. Можеш да започнеш с домакинстването от утре. Днес ще вечеряте с нас.