— Прав си, Кларънс. Твърде дълго се задържах тук. Трябва да се захвана за работа.
— О, не исках да кажа това — възрази той. — Забрави думите ми. Просто прави онова, което е най-добро за теб. Не исках да кажа, че трябва да останеш или да си тръгнеш. Само се чудех.
Няколко минути по-късно Джим се качи на колата си и пое към вестникарската будка в града. Докато си купуваше местния вестник, за първи път забеляза нюйоркските списания и вестници на най-горната лавица.
— Продавате ли много от тези? — попита той.
— Купуват ги само двама учители от гимназията. Просто не мога да си представя защо се интересуват от тези работи, но е така, тъй че им поръчвам по някоя бройка.
Докато оглеждаше колонките, където би могъл да открие новините, пренебрегвани от него през тези прекрасни дни в страната на мечтите, той едновременно изпита облекчение, като не откри нищо, и се ядоса на себе си за нехайството и небрежността си. А после, подтикнат от този внезапен пристъп на загриженост и тревога, си купи три вестника от по-отдалечени и изолирани градчета, седна в колата и прочете всички обяви за работа. Само една като че ли предлагаше някаква перспектива — място на технически секретар (началник-канцелария) в на вид процъфтяваща фабрика за ризи в процъфтяващ град. Той, разбира се, не знаеше нищо за производството на ризи, но канцеларията си беше канцелария — кореспонденция, заплати, наемане на работа, данъци. Като се имаха предвид сложните главоблъсканици, с които се беше справял у дома и отвъд океана, със сигурност щеше да успее да се справи с тези задачи.
Ето защо на следващия ден Джим помоли Джени да задържи Лора в забавачката до късния следобед, в случай че той се забави, тъй като до там и обратно имаше шейсет мили, а и не бе известно колко ще трае интервюто.
Щом хълмовете се изгубиха от погледа му и излезе на магистралата, започна да става все по-горещо. Помисли си, че лятото трябва да е подранило. Дали това не бе нормално за тази част на страната? Климатичната инсталация на колата съвсем бе отслабнала и издухваше само лек, топъл ветрец; облаци правеха скучния пейзаж да изглежда още по-скучен, тъй че Джим трябваше да положи усилие, за да запази доброто си настроение. При влизането в града се наложи да се постарае още повече в тази насока. Всичко наоколо изглеждаше старо, но не притежаваше чара на нещо старомодно или старинно, просто бе старо и мрачно, едно градче от индустриалния век, което бе на път да отмре. След като паркира колата и тръгна по улицата, си помисли, че тук дори мирише на старо. Сърцето му се сви. Това бе град, в който човек не би искал да прекара детството си и да израсне. Някой ден щеше да се промени, но това нямаше да стане достатъчно скоро за Лора.
Въпреки това, действайки според теорията, че човек трябва да чуе цялата история, преди да отсъди, той отиде направо във фабриката и се представи, за да отговори на въпросите и да разкаже версията за живота си, което ставаше все по-лесно с всяко повтаряне. Съпругата му беше починала, имаше малко дете, бе напуснал осигурителната компания във Филаделфия, притежаваше добра квалификация.
Както се оказа, интервюиращите го мислеха по същия начин. Когато му казаха каква заплата ще получава, а тя всъщност съвсем не беше лоша, нямаше как да не си помисли, че тези хора не биха му повярвали, ако им кажеше какъв данък общ доход е платил през последната година.
Е, добре, щом се налагаше, щеше да се примири. Не богатство търсеше точно сега, макар че богатството беше нещо много приятно. Във фермата на семейство Бенсън нямаше богатство, но бе наистина божествено да се събуждаш там всяка сутрин. Тази ферма обаче не беше негова.
Ето защо Джим зададе няколко практични въпроса. Какви бяха наемите в този град? С тази заплата би ли могъл да наеме малка къща с двор, или би могъл да си позволи хубав апартамент, по възможност близо до парка? Можеха ли да му препоръчат някои добри детегледачки? Една от жените, работещи в офиса, му направи любезно предложение. Ако дойдел пак в събота, тя с удоволствие щяла да го разведе наоколо, да му покаже места, където би могъл да живее удобно, да се уговори с някоя дневна детегледачка. Затова, след като почти бе взел решение да приеме — стига, разбира се, някое много по-привлекателно предложение да не се изсипеше направо от небето — той си тръгна.
На връщане мина по друг маршрут през града и карайки колата по няколко улици с три платна и с по-приветлив вид, Джим си помисли, че ако обратният път в събота имаше успешен завършек, това в края на краищата можеше да се окаже нелошо начинание. Ето как настроението му възви от хубаво към лошо, а след това обратно — от лошо към хубаво. В едно беше сигурен — ваканцията бе свършила.