— Бих искал да кажа едно нещо, преди да си тръгнем, мистър Холдън — обади се Джим. — Много добре съзнавам, че е съвсем необичайно един директор на банка да отдели време за такъв дребен проблем като този. Затова бих искал да изразя дълбоката си признателност, моята и на Кларънс.
— Благодаря. Но ние, всички ние, които сме запознати с неговото положение, също оценяваме високо онова, което направихте. Семействата в това малко градче се познават от едно поколение до следващото, нали разбирате. Ние обикновено си имаме доверие и си помагаме взаимно. — Джим кимна. — В случая обаче има и още нещо. И доктор Скофийлд имаше какво да каже за вас, когато говорихме за семейство Бенсън и му споменах за опита ви да помогнете. Каза, че сте необикновен човек. Вие сте добър самарянин, който застава на страната на друго човешко същество, на един почти непознат.
Джим се усмихна.
— Имате прекалено високо мнение за мен, но аз, разбира се, оценявам това и ви благодаря.
Глава 13
Шестмесечната отсрочка, която кредиторите на семейство Бенсън бяха дали, означаваше също така шест месеца относителна сигурност за Джим и Лора. Ако до края на този период не попаднеше на други сведения, че Лилиан продължава да го преследва, Джим със сигурност щеше да си замине оттук, независимо дали ипотеката щеше да е просрочена или не. Просто щеше да му се наложи да разчита на късмета си.
Няма никакво съмнение, че ще го открием.
Понякога си мислеше за конефермата като за възможност да си намери работа, след като беше отлагал приемането на поста технически секретар, докато бе загубил тази възможност. Бе попаднал случайно на тази идея, докато преглеждаше вестниците и откри обява, дадена от някой, който искаше да наеме „обширно пасище“ за американските си коне за езда. И веднага си беше помислил за излишната земя на Бенсънови, където някога бяха пасли говеда за клане. Нямаше представа каква цена би могла да бъде задоволителна и беше приятно изненадан, че може да съобщи на Кларънс какво високо заплащане предлагат тези хора.
Що се отнасяше до кравите порода „Холщайн“, най-добре беше да ги продадат; собственият му опит, колкото и минимален да беше, му подсказваше, че млекарският бизнес означава почти двайсет и четири часова отговорност, за която болният стопанин вече не беше годен. „Затова трябва да се разделим с тях“ — помисли си той.
Трябваше да махне преградите за добитъка от обора, да ги замени с отделения за коне и така вече щеше да има заслон за тези скъпи животни; пресметна, че наемът ще покрие разходите. И той продължи да изчислява.
Един ден си спомни, че във вестника бе видял бележка за продажба на разсад млади елички. Целият този затревен равен парцел от другата страна на потока, където с Кейт бяха поспрели, за да съзерцават хълмовете, не представляваше ли естествено място за отглеждане на дървета? Ако се окажеше достатъчно голям, нямаше ли да е идеален за декоративните храсти, за които Кларънс бе споменал веднъж?
На практика Джим с удоволствие подлагаше на анализ фермата на семейство Бенсън, като сглобяваше отделните парчета и ги преустройваше. Това беше едно своеобразно практическо, математическо и дребно интелектуално предизвикателство. И все пак, дори докато седеше с молива и хартията пред себе си, през цялото време си даваше сметка, че се захваща с проблемите на тези хора, защото прекалено много се страхува да се съсредоточи върху своите собствени.
И последната от кротките крави от „Холщайн“ се изкатери тежко в открития камион, който веднага се отдалечи от алеята.
— Боли ме, като ги гледам как си отиват — рече Кейт. — Половината от тях са родени в тази ферма. Но поне не отиват в кланицата.
— Ще се присъединят към стадо, което е четири пъти по-голямо от това. Нали разбираш — обясни й Джим, — въпросът е да избереш или едното, или другото: в наше време или влизаш в млекарския бизнес в много големи мащаби, или изобщо не се захващаш с него.
Тя не отговори. Той почти не бе в състояние да си представи какво мисли, докато Кларънс, видимо гаснещ, дремеше на предната веранда, а кучетата лежаха в краката му. Ако можеше свободно да говори, Джим щеше да й каже: „Знам, че си съвършено сама и нощем е най-лошо. Взираш се в пустотата“.
Вместо това изрече енергично:
— Имахме поредица от успехи. Не много голяма, но не и прекалено малка. С парите от наема на земята имаме нещо в банката, което ще стигне за някои ремонти и за надниците на берачите на боровинки. О, да, пилетата. Получихме добра цена за тях, ще стигне да платим за еличките.