— Не беше кой знае каква печалба — отвърна Джим и съвсем лекичко си отдъхна.
— Не бива да забравяш, че през последните пет години тая ферма е била все на червено, ето защо това е голямо постижение. Нека честно да те питам нещо. Имаш ли намерение да останеш там? Скофийлд ми каза, че възнамеряваш само да си починеш в провинцията. Но разправя, че Кларънс смята да те помоли да останеш за известно време и да го извадиш от затруднението.
— Той вече ме помоли. Не знам какво да му отговоря.
— Е, ти прекара тук толкова дълго, така че още малко… — Холдън не довърши изречението си.
— Знам какво искаш да ми кажеш — че той вижда смъртта си.
— Е, ти вършиш много добри дела там. Имаш нюх за бизнеса, а те в момента се нуждаят именно от това. Жената и детето, имам предвид.
„Говори пак нехайно, сякаш нищо не ти тежи.“
— Бизнесът е вид игра, нали така. Изостря ума ти.
Тогава на Джим му хрумна, че двата разговора тази сутрин бяха първите, които бе водил с някого от много, много време насам, ако не смята Кларънс. Мъжката компания, в края на краищата, беше нещо естествено и все пак той бе така завладян от страховете си, че не бе съзнавал колко му липсва. Затова въпреки страха, който го сковаваше, усети приятелска топлота, обзе го чувството, че го одобряват, че е посрещнат добре.
— Ако наистина искаш умът ти да стане по-остър — каза Холдън, — мога да ти възложа една доброволческа мисия. Жената, която през последните пет години ръководеше на практика кампанията на Червения кръст за набиране на средства в града, се пресели на друго място. И сега, след като всички зависеха от нея, все още нямаме директиви за тазгодишната програма. Струва ми се, че това е работа точно за теб, мистър Фулър, ако желаеш. Много ще ни помогнеш, ако поработиш поне два месеца.
Джим мислеше бързо: „Ако поради обявата във вестника изобщо възникнат някакви въпроси, свързани с мен, тази работа за Червения кръст ще помогне подозренията да отпаднат. Един изплашен мъж, който има причини да се крие, не се захваща с дейност в полза на обществото“.
— Да, бих могъл — побърза да каже той. — Винаги съм подкрепял Червения кръст и за мен е чест, че ме помоли. В края на краищата за вас аз съм чужд човек.
— Нали ти казах, че тук всички сме настроени приятелски.
Той седеше на стъпалата пред входа на къщата и преглеждаше някакви сметки, когато видя Кейт да се изкачва по склона към него.
— Не знаех, че си порязал ръката си, Джим, иначе сама щях да те закарам при лекаря — рече тя. — Джени ми каза, че било ужасно, направо не знаела как изобщо си могъл да караш колата, но си настоявал да отидеш сам.
— Е, оправям се някак си с писалката и хартията, макар и не много добре.
Като си спомни какво бе мислил предишната вечер, когато си тръгна от къщата й, той се почувства неловко и му се прииска тя да си отиде по-скоро.
Вместо това обаче Кейт заговори за беритбата на боровинките, които дори в този момент работници товареха на два камиона, паркирани точно пред погледите им долу на завоя на пътя.
— Кларънс казва, че никога не сме имали такава богата реколта. За нас това е рекорд.
— Така е, защото изкоренихме всички зеленчуци и се съсредоточихме върху боровинките. Пък и ако не можеш да отглеждаш черни боровинки в Джорджия, никъде другаде няма да можеш да ги отглеждаш.
— Кларънс все още не може да възприеме всичко, което направи тук. Просто не знае как да ти благодари.
Тези постоянни благодарности бяха започнали да го дразнят. Винаги го обземаше срам, защото тези, които му благодаряха и се чувстваха задължени, нямаха никаква представа, че самият той също има отчаяна нужда от тях. За да смени темата, той попита за Кларънс.
— Става все по-немощен. Именно затова вече не му се слиза на долния етаж. Струва ми се, че ако изобщо понякога го прави, то е, защото не иска да плаши Рики.
„Не му остава много“ — помисли си Джим.
— Ще ти се види смешно. Той понякога говори такива странни неща. Сутрин му липсвало кудкудякането на квачките.
— Не бих се смял на това — мрачно каза Джим.
— Не се изразих правилно. Онова, което исках да кажа, е в какви дребни неща се вкопчва човек в неговото положение. Понякога го спохождат и щастливи спомени, като например, че е валяло, като сме отивали към болницата за раждането на Рики и как слънцето е надникнало измежду облаците в момента, когато Рики се роди. — Кейт беше седнала на по-долното стъпало, в краката на Джим. Той имаше чувството, че го е направила несъзнателно, защото иначе обикновено беше прекалено внимателна и благовъзпитана, за да прекъсва работата му. — А после пък се унася в неприятни спомени, например за времето, когато загубихме хиляда тридневни пилета, защото някой беше оставил вратата на птичарника отворена. Винаги съм смятала, че самият той я е оставил отворена. Умът му блуждае понякога.