Джим се размърда, преметна крак върху крак, после отново го свали, защото пак му се искаше тя да си отиде и да го остави сам. Но той също така виждаше, че Кейт има нужда да поговори с някого, а точно сега нямаше с кого другиго, освен с него.
— Питах се — подхвана тя — дали сега, след като толкова много неща се промениха тук, ще има смисъл аз да… ами да върша нещо свое. Имаме тази прекрасна оранжерия, която Кларънс построи за мен, и никога не сме я използвали, защото не можехме да я засадим. Влизал ли си вътре?
Джим беше прегледал всеки квадратен метър от тази земя и всяка сграда на нея.
— Да — отвърна той.
— Изкарала съм два курса — за отглеждане на луковични и на многогодишни растения, и вярвам, че ще имам успех, стига да получа някои практични съвети по деловата част. Никой никога не ми е казвал и дума по тези въпроси, затова не започнах. — Тя се усмихна печално. — Дори не знам какво търсене би могло да има. Знам само, че ще ми е много приятно да върша тази работа.
— Миналия месец в моя вестник имаше статия на цели четири страници на тази тема. Ще поръчам един брой — предложи той.
— Чудех се защо получаваш всички тези вестници от Ню Йорк, след като идваш от Филаделфия.
— Международните новини дават по-цялостна представа и аз се интересувам от тях. Получавах нюйоркски вестници дори когато живеех в Мейн. Няма нищо необичайно в това.
Едва бе изрекъл последното изречение и дочу отсеченото му ехо. Тя също вероятно бе доловила отбранителните нотки в гласа му, защото се изправи и официално му благодари.
— Много ще се радвам, ако направиш това за мен, Джим. И ти благодаря. Благодаря ти за всичко.
Той отмести книжата си и впери поглед в отдалечаващата се фигура. Колко странно беше, че винаги когато поспреше за миг, за да размисли, тя си отиваше. Изведнъж Джим се смути, защото си я представи без ризата и дънките, много ясно видя голото й дългокрако и заоблено тяло и тежко падащите бронзоворижи коси. След това си представи как идва към него с протегнати ръце.
И също така внезапно смущението му прерасна в гняв. Абсурдно! Невъзможно! Не че имаше нещо необичайно в това един мъж мислено да разсъблича жена. Всъщност по-необичайно щеше да бъде, ако не го правеше. Но тази жена и тази трагична ситуация представляваха нещо изключително. Горкичкият й съпруг умираше там долу в къщата. А той, самият той, известен днес под името Джим Фулър, не притежаваше никакви законни права, дори нямаше право да носи това откраднато име.
През тази година на земята цареше мир. Посевите избуяха, а работата във фермата вървеше така гладко, че всеки месец имаше постоянни скромни приходи, които да покажат на кредиторите. А Джим, който бе поел ангажиментите към Червения кръст с единствената цел да изглежда като обикновен общителен гражданин, дори бе заприличал на такъв. Работата за благотворителната организация в град с такива малки размери не представляваше бреме; както би се изразил бедничкият Кларънс, той можеше да я върши и с една ръка. След това се захвана да помага на Полицейската благотворителна асоциация и като начало направи дарение, което бе щедро, но не чак толкова, че да бие на очи. Тези негови усилия доведоха до приемането му (спонсорирано от мистър Холдън и доктор Скофийлд) за член на мъжки клуб, който се събираше веднъж месечно в местен ресторант. Един от членовете му помоли Джим да участва като доброволец в кръводарителска акция в болницата и той се зае и с това. След продължителното бягство, когато бе изпълнен с ужаса, че го преследват, дори вече имаше кратки моменти, в които си позволяваше да вярва, че отново се връща към нормалния свят.
Един следобед, на връщане от по-отдалечените пустеещи някога ниви, където сега бе надзиравал саденето на елички, една жива картина го накара да застине на място. Малко по-нагоре, на склона на ниския хълм, разделящ дома на семейство Бенсън от селската къща, имаше равна тревиста площадка — нещо като седалка с една стърчаща скала отзад за облегало. Там, на шарена сянка, ясно се виждаше картината, която би могло да бъде наречена „Жена и деца, летен следобед“. Тримата се бяха върнали с един век назад във времето; жената не носеше обичайните си дънки, а широка памучна пола на розови и зелени райета; момиченцето с кордела в косата държеше детска книжка в скута си. Момчето се беше навело над рамото й — Джим трябваше да се подсмихне при вида му — демонстрирайки превъзходството на възрастта си.