— Тате! Аз мога да чета! — извика Лора.
Рики също извика:
— Аз я уча. Нали ти казах, че ще я науча да чете?
— Така е. Много добре си спомням. Беше на рождения ти ден.
— Мама каза, че мога да чета — рече Лора.
— Мама? — повтори Джим. — Искаш да кажеш майката на Рики.
— За нея това е просто едно име — побърза да се обади Кейт. — Нищо не означава. Със същия успех можеше да каже „Ани“ или което и да е друго име. Тя просто имитира Рики.
Той разбра. Тя го уверяваше, че детето е прекалено малко, за да проумее какво казва, и че с времето той ще може да й говори за майка й.
По гърба му пролазиха студени тръпки. Канеше се да каже нещо, да каже каквото и да е, когато Кейт добави:
— Опитах се да я поправя, но не успях. За теб това трябва да е болезнено и аз много съжалявам.
С едно неловко махване с ръка, той отмина темата.
— Ти все още не си ми споменавала нищо за онази статия за жената, която си направила оранжерия, за храстите и многогодишните растения.
— О, прочетох я. И апетитът ми се изостри. Е, може би някой ден и аз ще си направя оранжерия. Надявам се. — Тя се изправи. — Никога не съм оставяла Кларънс сам толкова дълго време, но той искаше да подремне. Най-добре да отида да видя как е.
Джим я наблюдаваше как слиза надолу по склона. Как изобщо е било възможно някога да си помисли, че не е красива? Тя притежаваше класическа красота, излъчваща сила и спокойствие. Красотата й не приканваше. Не искреше и не блестеше. О, той се беше наситил и преситил на външен блясък!
Винаги спеше леко и сънуваше ярки сънища, които не забравяше на следващата сутрин. През тази нощ го споходи еротичен сън за Кейт Бенсън.
Ето, така се случи и той разбра, че наистина трябва да напусне това място. Някъде има една жена, която ще ти донесе голямо щастие, бе казал Прат. „Голямо щастие за мен? С този невидим дамоклев меч, надвиснал над главата ми и над главата на Лора? Не че тази жена, тази Кейт щеше да ме има някога, тя, с нейните мигновени смущаващи погледи и с това сдържано стоене настрана. Ако съпругът й не умираше и ако аз не им бях от полза тук, тя щеше — о, много мило и любезно — да ме помоли да напусна.“
— Мама — обади се Лора, която искаше да привлече вниманието му, — мама каза, че аз мога да чета.
— Много скоро ще можеш и ще четеш на мен, миличка.
„Моето малко момиченце, толкова е умно и схватливо! Малка душице, ако имаше майка, някоя като Кейт…“
В момента, в който този беден човек умре, аз трябва да си вървя. Толкова много вина ми се е натрупала тук с тези мисли за нея. Остават му най-много още няколко месеца живот, ако не и по-малко, така каза Скофийлд. Колкото по-дълго трае това, толкова по-трудно ще ми бъде да си тръгна. Тук, в този сигурен рай, беше толкова хубаво за Лора, и за мен също.
Но аз играех роля и това е лошо. Ама че съм и аз, един провинциален джентълмен, който надзирава имението си и си играе на жител на това приятно малко градче. Провинциален джентълмен ли? Слез на земята, Доналд Улф. Ти си престъпник, търсен от полицията.
Глава 14
Зимата, или онова, което тук, на юг, наричаха зима, дойде внезапно в деня, когато Кларънс умря, не в болницата, където можеше да бъде, а в собственото си легло.
— Той умря както искаше — каза Кейт. — Искаше да умре в дома си.
Няколко седмици след смъртта му Джим предложи да прегледа вещите му и да ги закара до едно благотворително заведение в града.
— Предполагам, че скоро ще си заминете, ти и Лора…
— Ами… да. Би ли искала да тръгнем на някоя определена дата?
— Когато ти е удобно. Зная, че той те помоли да останеш още известно време, за да ни помогнеш, но ние сами ще се оправим.
— Най-важното в случая е кога ще е най-добре за вас. Тук ще имаш големи задължения, по-големи отвсякога.
— Да, благодарение на свършената от теб работа, но аз ще се справя и сама.
Нямаше да й е толкова лесно да са справя сама с тази огромна ферма. Той си мислеше и за сълзите на Рики.
— Мистър Фулър — беше го помолил Рики вечерта след погребението на баща му, когато съседите бяха изпълнили къщата и отрупали масата с храна, — ще бъдете ли рефер някой път? Татко винаги го правеше, преди да се разболее. Ще се съгласите ли, мистър Фулър?
Този баща, самият той толкова любящ и вдетинен, щеше да им липсва много. На жената и момчето нямаше да им е лесно.
— Ти наистина можеш да развиеш тази ферма — каза Джим, сега вече с бодър и делови тон. — Ние едва започнахме. Еличките представляват голяма инвестиция за бъдещето. Направил съм поръчка за още разсад, за магнолии. Много са подходящи за големи ферми на север.