Рик отвърна с насмешка:
— Глупачка! Всеки знае тези бебешки истории. Сега, след като само след няколко месеца Рик щеше да е вече в пети клас, а Лора — в първи, тя бе изгубила своя пухкав бебешки вид и той повече не се държеше с нея като един много мил и развеселен покровител.
Родителите им се наслаждаваха на съботния обяд. Четиримата се събираха на трапезата единствено в края на седмицата.
— Отивам у Джесика да си поиграем — каза Лора, гледайки баща си право в очите.
— Не си ме попитала дали ти позволявам — отвърна той.
— Може ли? Изпих си млякото, мога ли да отида?
— Ако искаш да кажеш „позволяваш ли ми“, отговорът е „да“. И хубаво се забавлявай, миличка.
Кейт нареди на Рик:
— След като отиваш в същата посока, заведи Лора. Не искам да ходи сама. При острия завой на пътя шофьорите не могат да виждат добре.
— Хайде, глупаче — каза Рик и двамата тръгнаха. Той вървеше отзад и държеше Лора за яката.
— Да изведем ли Капи и Пинто да се разтъпчат малко? — предложи Кейт.
— Не, много скоро ще се излее проливен дъжд. Погледни небето. Във всеки случай денят е много подходящ да се захвана здраво с тази бумащина. Имаме тук някои неизплатени сметки и тези от първо число на месеца.
С напредването на бизнеса всекидневната се беше превърнала повече или по-малко в офис, който ставаше прекалено малък да побере двете бюра, отрупани с книжа. Джим седна зад едното, което беше негово, извади една голяма счетоводна книга от някакво чекмедже и впери поглед навън през прозореца.
Беше ленив ден. Приятната гледка на добре поддържания двор наоколо, последният ред, изписан в счетоводната книга, звуците от движението на Кейт из къщата, цъфтящите деца — момчето с мъжествен вид и това малко смешно човече, неговата Лора — във всичко това имаше някакъв уют. Докато писалката трептеше в готовност над страницата, мисълта му се насочи към някои от отминалите тревоги, които днес можеше да отхвърли с такава благодарност.
Беше се притеснявал, че ще бъде втори баща на Рик; макар че все още не се беше оженил за майка му, всъщност бе заместник на Кларънс и по полиците се бяха появили още книги — за ролята на пастрока, книги, които караха Кейт да се усмихва.
„Защото си образцов баща за сина ми — бе казала тя, — какъвто си и за дъщеря си. Ти си последният, който би имал нужда от такива книги.“
Беше се надявал да е така, докато гледаше как момчето скърби за баща си. Също като Кларънс, Рики вече се беше венчал за фермата, но за разлика от него не беше нито боязлив, нито несигурен в себе си, а по време на езда и в дълги разговори Джим се опитваше да поощрява добрите му качества. Много се бе притеснявал, че не е подходяща компания за дъщеря му, но двамата, както се изразяваше Кейт, бяха близки „като две пари в кесия“.
И все пак под повърхността имаше и нещо друго, една мрачна и зловеща реалност.
— Престани да четеш тоя вестник — изкомандва Кейт от вратата.
— Не четях вестника. Изчислявах данък продажби, ако искаш да знаеш.
— Не ти вярвам. Какво прави този вестник на бюрото ти? Джим Фулър, бих искала да престанеш да носиш този вестник вкъщи и да му четеш гадостите.
— Ти все още не си го чела, откъде тогава знаеш какво пише в него?
— Мога да позная какво пише само като те погледна и затова не искам да го чета. — Кейт за миг се намръщи. — Е, може би. Може би трябва да го прочета. Разгърни го.
„Тази седмица в Париж с частен самолет пристигнали хайлайфните приятели на Артър и Лилиан Сторм, бивша Бъзли. След един трудно извоюван развод и идиличен меден месец на яхта сред гръцките острови последвало празненство по случай нанасянето в новия им великолепен дом близо до Булонския лес.
Новата мисис Сторм била бляскаво красива в синьо, което носела много често според приятелите й, защото подхождало на невероятните й очи.
«Лилиан е уникална — заявила Клоуи Сандърс. — Познавам я от сто години и мога да се закълна, че никога не се променя. С нейната енергия може да повдигне цял камион с хора. Тя е като кислород. Хората я обожават. Умна е, мила и забавна. Удивително как може да е все още толкова забавна след всичко, което е преживяла и преживява в момента.»
Както всички си спомняли, Лилиан Сторм била жената, чийто бивш съпруг преди четири години изчезнал заедно с двегодишната им дъщеря Бетина.
В отговор на похвалите за новата къща, подарък за младоженката, мистър Сторм обяснил, че истинският му подарък за нея щял да бъде завръщането на детето й. Хвалейки «неподражаемия й кураж», както го нарекъл, той й обещал да използва всичките си възможности — които не са малко, — за да намери Бетина и да я върне обратно.