А междувременно новата мисис Сторм възнамерявала да продължи живота си по най-нормалния начин. «Поне съм сигурна — казала тя, — че Бетина не е с някакъв непознат, който би могъл да я нарани».“
„Много ласкателно — помисли си Джим. — Хубави думи. А и «нормален» е много хубава дума. Нека да видим какво ще открие Сторм за новата си съпруга. Но с тази огромна къща и произведенията на изкуството с музейна стойност за няколко милиона долара — как само обичаше тя звука на тези думи — Лилиан може да е доволна да остави нещата така, както са в момента. Но може и да не го направи.“
— Тя е много, много красива, Джим. Наистина ли си прилича на снимката?
— Предполагам.
Бъзли, бедният старец, който беше толкова добър към нея и към трогателната й сестра, бе смятал, че е така.
— Тя държи цветя, цял наръч лилии. Това трябва да е сватбена снимка.
— Кейт, не давам пет пари за това. По-добре вкарай кучетата и котката вътре. Започва да вали.
Небето се беше разтворило. Изля се внезапен порой. Неспокоен, Джим се изправи и застана до прозореца, за да наблюдава яростно леещия се дъжд.
Щеше ли някога да забрави онази стая във Флоренция? Мократа жена, излегнала се на дивана? Ти си такъв пуританин, Доналд. Човек има нужда да се позабавлява. „И това е жената, която иска да ми отнеме Лора.“
Кейт наруши тишината:
— Трябва да престанеш да се притесняваш, Джим. Наистина трябва.
— Няма смисъл да ми приказваш. Как да престана, като чета такива неща?
— Непрекъснато ти повтарям да не се ровиш повече из тези вестници и списания. Изминаха четири години и въпреки всички писания нищо не се е случило. И нищо няма да се случи, щом досега е така.
Точно в този момент се чу силно тропане по вратата и двамата изтичаха до нея. Там стоеше Лора, страшно възбудена и мокра до кости.
— Мамо! Мамо! Аз казах на Джесика, че не си умряла! Тя все ми повтаря: „Майка ти е мъртва“, и аз я ударих, защото ти не си умряла, и й казах, че си имам майка. А тя ми вика: „Ти дори не живееш с тая твоя майка. Ти живееш в друга къща“. Мразя я Джесика.
Кейт беше предложила да обяснят някои неща на детето, но Джим бе възразил, че е прекалено малка, за да разбере каквото и да било. Сега той безпомощно погледна Кейт, която заговори смело:
— Лора, ти ме наричаш „мамо“ и това е хубаво, защото те обичам. Но много отдавна ти си имала друга майка, която е заминала, също като таткото на Рик. Нали си спомняш таткото на Рик. Веднъж се опитах да ти обясня това, но си забравила.
— Да си умрял, значи да живееш сред всичките онези камъни и плочи, където хората слагат цветя, нали?
Кейт я погали по косата и каза бодро:
— Да, точно така.
— Рик казва, че неговият татко никога няма да се върне.
— Това е истина.
— А онази, другата мама, ще се върне ли?
— Не. Слушай, миличка, сега ще те заведа горе и ще те увия в една голяма хавлия, а дрехите ти ще сложа в сушилнята. А после какво ще кажеш за чаша какао и сладки, докато се изсушиш. Става ли?
„Кейт се справи толкова лесно с това критично положение — помисли си Джим, — а аз едва не получих сърдечен удар. Тя беше права и е време да помисля как ще отговарям на новите въпроси, които Лора непременно ще ми задава.“
— Първото, което трябва да направим, е да й дадем снимка на майка й — подхвана един ден Кейт, дълго време след тази случка. — Джим, разбирам, че за теб това е ужасно, но трябва да приемеш фактите. Прекалено странно е, прекалено неестествено е за хората да приемат, че нямаш нито една снимка, никакъв спомен от мъртвата си съпруга, нищичко. Лора расте, подготви се за всякакви въпроси: за моминското име на Ребека, за семейството й, откъде произхождат, къде са живели, къде е ходила Ребека на училище. Имала ли е братя или сестри. Лора има ли братовчеди. Какво е обичала да яде майка й, обичала ли е музиката, работила ли е или пък дали е играла тенис — хиляда подробности. Как си се запознал с нея, голяма ли е била сватбата ви.
Джим простена.
— Накратко, напиши една биография.
— Да. И я запамети добре и никога не прави грешки. Всеки друг на мястото на Лора би искал подробни описания. Тя е умна и ще става все по-умна.
Джим отново простена.
— Не знам как да започна да измислям всичко това.
— Аз ще ти помогна. Следващия месец, когато отида до Атланта, от някой магазин за рамки ще намеря снимка на млада жена с тъмни коси като Лорината.
— А къде сме живели? И има ли снимки на къщата на двама ни с Ребека? Ами на каквото и да било друго? Тази работа няма да има край. Не разбираш ли колко е невъзможно всичко това?
— Добре. Като адвокат сигурно си се занимавал с дела, които са изглеждали невъзможни. На адвокатите им се налага да изопачават много неща, сигурна съм.