— За какво мислиш? — попита го Кейт.
Стъпките й бяха толкова леки, че изобщо не беше чул как се е приближила зад гърба му.
— Мисля си за децата. Седни. Липсваш ми, когато не си до мен. Какво правеше?
— Приготвях семена за следващата пролет и нахвърлих някои идеи за каталог. Крайно време е да започнем да си правим реклама, Джим. Имаме нужда от публичност. Трябва да се спрем на някакво име. Ферма „В полите на планината“. Как ти звучи това? Изведнъж ми хрумна, само преди няколко минути. Мислех си, че трябва да отидем някъде, където ще ни дадат истински съвети за рекламата ни. Може би в Атланта или кой знае, дори в Ню Йорк. Как мислиш?
— За името ли? Не е лошо. Ферма „В полите на планината“. Но колкото до рекламните консултации, не съм аз този, който ще се заеме с това, Кейт. Ще разговарям по телефона с когото и да е и колкото е необходимо, но няма да се показвам.
— Все още си категоричен по този въпрос, така ли?
— Знаеш, че е така, и това е последната ми дума. Какво прави Лора?
— Последния път, когато я видях, говореше по телефона, както обикновено.
Той се засмя.
— За бога, какво толкова би могла да говори с тези момичета, с които се вижда в училище пет дни в седмицата?
— Скъпи, ти никога не си бил тринайсетгодишно момиче, така че няма да разбереш.
— О, ето ви и вас — каза Лора, отваряйки с трясък замрежената врата. — Мамо, търсих те навсякъде.
— Допреди пет минути бях зад бюрото си горе в селската къща. Какво си намислила?
— Ами аз наистина съм разстроена. Всички заминават някъде за коледната ваканция, само ние няма да ходим никъде.
— Всички ли?
— Е, не всички. Но Сюзън отива на гости на братовчедите си в Денвър, всички ще ходят на ски. Бет заминава за Флорида, където има палми и можеш да плуваш в океана. Гери и Джейн Паркс отиват в Ню Йорк, а ние няма да ходим никъде. Трябва да заминем!
— Имам идея — бавно изрече Джим, докато сините очи на Лора, будните й сини очи, притежаващи такава смущаваща прилика с тези на Лилиан, бяха вперени в неговите. — Защо вие тримата не си изберете някое място и не прекарате там няколко дни през зимната ваканция? И аз самият бих искал да си почина, но тук имам толкова много работа, че не виждам как бих могъл да си го позволя. Но много ще се радвам, ако вие го направите. Наистина.
— Винаги така казваш, татко. И ти трябва да дойдеш. Винаги си прекалено зает. Всички други бащи заминават. Защо ти не можеш? Трябва!
— Казах ти, наистина имам прекалено много работа тук. Фермата е голяма, претрупан съм със задачи.
— Някои други бащи също са претрупани с работа. Бащата на Сюзън е адвокат и е много претрупан с работа.
— Е, не е същото, Лора.
— Адвокатите са много заети. Ти не знаеш нищо за тях. Че откъде ще знаеш, след като самият ти не си адвокат?
Това почти можеше да му се стори забавно, ако пожелаеше. Тя беше толкова сериозна, аргументите й — толкова логични.
В този момент се намеси Кейт:
— Виж какво ще ти кажа, Лора. Като начало ние с теб ще си направим едно малко пътуване. Ще отидем до Атланта. Имам да изпълня някои поръчки там, а ти се нуждаеш от зимно яке. Ще си прекараме приятно.
— Не е същото като да заминем всички някъде. Защо татко да не може да дойде с нас в Атланта?
— Защото — твърдо каза Кейт този път, — защото не може. Той сам знае какво може и какво не може да прави. Не бива да го тормозиш така.
Чудно как тя всеки път слушаше Кейт, а него самия — невинаги; знаеше, че него може да го върти на пръста си, но също така знаеше и кога не може.
— Мога ли да отида до дрогерията да си купя фунийка сладолед? Джени ми се обади и попита дали не искам да отидем. Ще закара едни деца до селото. Мога ли… искам да кажа, пускаш ли ме да отида?
— Разбира се. Вземи си двоен сладолед. Отивай — каза Джим.
Щом Лора се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, Кейт му зададе въпроса, който бе очаквал:
— Наистина ли не можеш да дойдеш с нас в Атланта, Джим? Кого ще срещнеш в тълпата там, толкова далече от мястото, където си живял? Нали разбра колко много би означавало това за Лора.
— Може би се държа неразумно, не знам. Във всеки случай става прекалено тъмно за четене. Ще вляза вътре.
— Още не съм ти казала — подхвана Кейт, когато двамата се настаниха на обичайните си кресла, — но Лора намери Филаделфия на картата. Иска да потърси къщата, където сте живели, когато се е родила. Казвам ти го сега, защото тя ще те пита за това.
— О, боже мой, иска ми се веднъж завинаги да зарежа тази тема.
— А и нещо странно се случи. Рик я чу и нали знаеш, вече е толкова голям и почти никога не се кара с нея, но този път наистина се ядоса. Кресна й: „Ще млъкнеш ли, ще престанеш ли да тормозиш баща си за това? Престани да се оплакваш, дотегна ми да те слушам“. Предполагам, че и на теб ти е дотегнало, Джим, но тя е още дете, и при това едно много мило дете.