Вал Макдърмид
Далечно ехо
На онези, които се спасиха,
и на другите, които им посочиха пътя —
особено на клуб „Четвъртък“
Страната си сега като пред чужденци описвам.
Писането на този роман не налагаше обстойни предварителни проучвания, което за мен беше голямо облекчение. Въпреки това дължа благодарности за помощта, която ми оказаха Шарън от кафе „Дат“, Уенди от вестник „Сейнт Андрюз Ситизън“, доктор Джулия Брей от университета в Сейнт Андрюз и доктор Сю Блек, специалист по съдебномедицинска антропология.
Както винаги, плодът на усилията ми беше подобрен от предложенията на редакторите ми Джулия Уиздъм и Ан О’Брайън, на редакционната консултантка Лизан Радис, на моята литературна агентка Джейн Грегъри и на Бриджид Бейли — моя съветница по правните въпроси и моя първа читателка.
Пролог
Ноември 2003, Сейнт Андрюз, Шотландия
Винаги бе харесвал гробищата призори. Не защото зората криеше някакво обещание за ново начало, а защото бе прекалено рано, за да има хора наоколо. Дори в най-дълбоката зима, когато бледата утринна светлина се появяваше много късно, той можеше да бъде сигурен, че ще бъде сам. Нямаше опасност от любопитни погледи, никой нямаше да се пита защо е застанал със сведена глава точно пред този гроб. Нямаше досадници, които да оспорят правото му да бъде тук.
Бе изминал дълъг и труден път, докато достигне целта си. Но открай време го биваше да търси информация. Някои биха го нарекли вманиачен на тази тема. Самият той предпочиташе да се определя като упорит. Беше се научил как да проследява официални и неофициални източници, и най-накрая, след много месеци, прекарани в издирване, се бе добрал до отговорите, които търсеше. Колкото и незадоволителни да бяха, те поне му осигуриха отправна точка. За някои хора един гроб бе символ на края. Но не и за него. За него гробът бе начало. Донякъде.
Винаги бе съзнавал, че това откритие няма да бъде достатъчно само по себе си. Затова продължи да чака, да се надява на знак, който да му покаже пътя напред. И знакът най-сетне се яви. Докато небето се променяше и преливаше от цвета на вътрешната част на мидена черупка към по-яркия цвят на външната й част, той бръкна в джоба си, извади изрезката от местния вестник и я разгъна.
„Тази седмица полицията съобщи, че се заема с цялостно ново разследване на случаите с неизяснени убийства през изминалите трийсет години. Началникът на полицията Сам Хейг заяви, че благодарение на новите лабораторни методи много неприключени следствия, останали без окончателно заключение в продължение на години, могат да бъдат отворени наново, вече с надежда за успех. Стари доказателствени материали, съхранявани от следствения отдел в продължение на десетилетия, ще бъдат подложени на изследвания от рода на ДНК-анализ, за да се установи дали по този начин няма да се постигне ново развитие.
Прегледът на старите досиета се води от заместник-началника на полицията Джеймс Лоусън. Той заяви пред представител на «Куриър»: «Ние никога не приключваме окончателно следствията по неизяснени убийства. Задължени сме пред жертвите и пред техните близки да продължаваме да работим по случаите.
При някои следствия сме имали сериозни основания да подозираме определени лица, но не сме разполагали с достатъчно доказателства, за да ги свържем със случая. Но с помощта на съвременните лабораторни методи само един косъм, капка кръв или следа от сперма са достатъчни да ни осигурят необходимото, за да бъде издадена справедлива присъда. Напоследък в Англия имаше няколко случая на успешно приключвани следствия по случаи отпреди двайсет и повече години.
Екип от опитни следователи се заема със старите досиета, превръщайки ги в свой приоритет». Заместник-началникът на полицията не пожела да разкрие кой ще е първият случай, с който ще се заемат следователите.
Но един от тях несъмнено ще бъде трагичният случай с убийството на Роузи Дъф. Деветнайсетгодишното момиче от Страткинес бе изнасилено, намушкано с нож и оставено да умре на Халоу Хил преди почти двайсет и пет години. Никой не бе арестуван във връзка с това брутално убийство.
Братът на убитата, Брайън, четиридесет и шест годишен, живее все още в семейния дом Кабърфийд Котидж и работи в хартиената фабрика в Гардбридж. Той заяви снощи: «Никога не сме губили надежда, че убиецът на Роузи ще бъде изправен един ден пред съда. Навремето имаше заподозрени, но полицията така и не успя да намери достатъчно доказателства, за да поиска ареста им.