— Но ти не си искал да се разделяш с него, там е работата.
Пол прехапа устни и се загледа в мокрите кръгчета, които чашите бяха оставили по масата.
— Бих дал всичко, за да го върна — каза той едва чуто.
Алекс помълча, за да му даде време да се съвземе.
— Ще открият престъпника — каза той след малко.
— Така ли мислиш? Ще ми се да споделях увереността ти. Не преставам да мисля за това, което вие четиримата сте преживели преди толкова години. Тогава полицията така и не е успяла да открие убиеца на момичето. И заради това хората са продължили да се съмняват във вас — Пол вдигна очи към Алекс. — Аз не съм силен като Зиги. Опасявам се, че не бих могъл да живея с такава мисъл.
25
Със замъглени от сълзи очи Алекс се опитваше да разчете програмата на заупокойната церемония. Ако някой го беше питал коя част от музикалната програма би го разстроила най-много, той сигурно щеше да се спре на „Rock’n’Roll Suicide“ на Боуи заради съдържащото се в песента предизвикателство, заради отхвърлянето на самотата. Но по време на тази песен успя да се овладее, дори изпита възторжено умиление при вида на Зиги, заснет в далечните години на младостта им — снимката се появи на големия екран в единия край на залата на крематориума. Това, което го извади от равновесие, бе музиката, написана от Брамс за онази част от посланието на свети Павел към коринтяни, в която става дума за вяра, надежда и любов:
Wir sehen jetzt durch einen Spiegel in einem dunklen Wort. Сега виждаме смътно като през огледало.
Колко мъчително точни му се сториха сега тези думи. Това, което бе научил за смъртта на Зиги, сякаш нямаше никакъв смисъл — нито логичен, нито метафизичен.
Сълзи се стичаха по бузите му, но на него му бе все едно. Не беше единственият човек в залата, който плачеше, а и отдалечеността от дома му помагаше да отхвърли обичайната си емоционална сдържаност. До него стърчеше Уиърд, който в съвършено скроеното си, пищно расо се набиваше на очи доста повече от хомосексуалистите в тълпата. Разбира се, Уиърд не плачеше, но устните му се движеха непрестанно. Алекс предполагаше, че това е израз на набожност, а не на психическо заболяване, защото ръката на Уиърд постоянно се стрелкаше към смехотворно пищния позлатен кръст, който висеше на гърдите му. Когато го видя за първи път на летище „Сий Так“, Алекс едва не се разсмя на глас. Уиърд се насочи уверено към него и пусна куфара си на земята, за да притисне приятеля си в крайно театрална прегръдка. Алекс забеляза колко гладка бе кожата на лицето му и предположи, че това се дължи на пластичната хирургия.
— Добре направи, че дойде — каза той и поведе Уиърд към колата, която бе наел същата сутрин.
— Зиги беше най-старият ми приятел — заедно с теб и Мондо. Знам, всеки тръгна по различен път, но никой не може да ни отнеме старото приятелство. Дори сегашния си живот дължа донякъде на приятелството ни. Какъв християнин ще съм, ако пренебрегна тази истина?
Алекс не можеше да разбере защо всичко, което говореше Уиърд, звучеше като публично изявление. Когато говореше, сякаш се обръщаше към невидима аудитория, която следеше думите му. През изминалите двайсет години се бяха виждали само няколко пъти, но всеки път беше същото. Още първия път, когато му отидоха на гости в малкото градче в Джорджия, където бе свещеник, Лин го бе кръстила „медийния угодник“ — и прякорът беше подходящ до ден-днешен.
— А как е Лин? — попита Уиърд, докато се наместваше на седалката до Алекс и оглаждаше гънките на идеално скроения си костюм, който дискретно намекваше за професията му.
— Бременна в седмия месец и просто цъфти — отвърна Алекс.
— Слава на бога! Знам колко много копнеехте и двамата това да се случи — лицето на Уиърд се озари от усмивка, която изглеждаше напълно искрена. Но като се има предвид колко време прекарваше пред камера по време на телевизионните си проповеди, при него бе трудно да се различи искреното от фалшивото. — Децата са благословение, за което трябва постоянно да благодарим на Бога. Моите пет са източник на най-хубавото, което се случва в живота ми. Любовта на човек към децата му е по-чиста и по-силна от всичко друго на този свят. Алекс, знам, че тази промяна в живота ти ще ти донесе само щастие.