После всички тръгнаха да излизат един по един, изреждаха се да поднесат съболезнованията си на Карел Малкиевич и на Пол. Излязоха навън, под бледата слънчева светлина, и се оставиха тълпата да ги понесе покрай натрупаните отпред цветя. Въпреки молбата на Пол никой, освен роднините да не изпраща цветя, имаше няколко дузини венци и букети.
— Той успяваше да накара всеки да се чувства негов близък — каза Алекс почти на себе си.
— Ние бяхме по-близки от братя — допълни тихо Уиърд.
— Това, което ти каза там, вътре, беше много хубаво.
Уиърд се усмихна.
— Не очакваше такова нещо от мен, нали? По лицето ти личеше.
Алекс не отговори. Беше се навел над цветята, за да прочете една картичка.
„Скъпи Зиги, светът е прекалено пуст без теб. С обич от всички твои приятели от клиниката“.
Усещането му беше познато. Той продължи да чете останалите картички, докато стигна до последния венец. Беше съвсем малък и дискретен, от бели рози, преплетени с клонки розмарин. Алекс прочете картичката и се намръщи.
„Розмаринът не вехне — миналото не се забравя“.
— Видя ли това? — обърна се той към Уиърд.
— Много стилно — отбеляза одобрително приятелят му.
— А не ти ли се струва някак… и аз не знам… не смяташ ли, че навява неприятни асоциации?
Уиърд се намръщи.
— Привиждат ти се призраци. Според мен няма нищо обезпокояващо — съвсем подходящ текст за надгробен венец.
— Уиърд, той загина точно в деня, когато се навършиха двайсет и пет години от смъртта на Роузи Дъф. Тази картичка не е подписана. Съвпаденията не ти ли се струват множко?
— Алекс, това са отдавна минали неща — Уиърд разпери ръце в жест, обхващащ всички опечалени. — Наистина ли вярваш, че тук би могло да има дори един човек, който е чувал името Роузи Дъф? Просто малко по-театрален жест, в което няма нищо изненадващо — сред присъстващите има доста артистични личности.
— Дали са отново ход на следствието, знаеш ли — когато решеше, Алекс можеше да бъде не по-малко упорит от Зиги.
Уиърд го изгледа удивено.
— Не, нямах представа.
— Научих от вестниците. Започнали са преразглеждане на неразрешени случаи в светлината на новите технологии — нали знаеш, ДНК-анализи и тъй нататък.
Уиърд посегна към кръста на гърдите си.
— Да благодарим на Бога.
Алекс попита озадачено:
— Не се ли безпокоиш, че пак ще започнат да спрягат старите лъжи?
— Защо да се безпокоя? Ние няма от какво да се страхуваме. Най-сетне имената ни ще бъдат очистени от тежестта на съмненията.
Алекс каза угрижено:
— Де да можех да повярвам, че това наистина би станало толкова лесно.
Дейвид Кър възкликна раздразнено и бутна лаптопа си настрани. От един час се опитваше да изчисти първоначалния вариант на една своя статия върху съвременната френска поезия, но колкото повече се взираше в екрана, толкова по-малко успяваше да намери някакъв смисъл в думите пред себе си. Свали очилата си и потърка очи. Опитваше се да убеди сам себе си, че разсеяността му се дължи на преумората в края на семестъра. Но съзнаваше, че се самозалъгва.
Колкото и да се стараеше да пропъди мисълта от съзнанието си, не можеше да забрави, че докато седеше тук и коригираше писанията си, близки и приятели се прощаваха за последен път със Зиги. Не съжаляваше, че не отиде на погребението — Зиги бе част от едно минало, толкова далечно, че на моменти му се струваше като някакъв предишен живот. Беше уверен, че каквото и да дължи на приятеля си, то не може да оправдае неприятностите и тревогите, свързани с едно пътуване до Сиатъл за погребението му. Но новината за смъртта на Зиги събуди спомени, които Дейвид Кър се бе постарал да отпрати толкова надълбоко в съзнанието си, че те се появяваха наистина много рядко. Не бяха спомени, които пораждат приятни чувства.
Въпреки това, когато телефонът иззвъня, той вдигна слушалката без следа от лошо предчувствие.
— Доктор Кър? — гласът отсреща беше непознат.
— На телефона. С кого разговарям?
— Инспектор Робин Макленън от следствения отдел на полицията във Файф — мъжът говореше бавно и отчетливо, като човек, който съзнава, че е пил малко повечко от допустимото.
Дейвид потръпна неволно. Изведнъж изпита такъв студ, като че ли отново се беше озовал във вълните на Северно море.