За първи път в живота си Алекс се почувства ужасяващо сам.
Джеймс Лоусън научи за смъртта на Дейвид Кър по радиото на другата сутрин, докато отиваше с колата си на работа. Не можа да потисне една усмивка на мрачно задоволство, когато чу съобщението. Много време трябваше да мине, но най-сетне виновникът за смъртта на Барни Макленън си получи заслуженото. Но после се сети за Робин и се замисли притеснено за мотива, който му бе дал поради собствената си недискретност. Посегна към телефона в колата.
Веднага щом пристигна в централата, се упъти към стаята на екипа, който обработваше студените досиета. За щастие откри вътре само Робин Макленън, който стоеше до кафеварката и чакаше врялата вода да се процеди през смляното кафе в каничката отдолу. Машината скриваше Лоусън от полезрението му, затова Робин трепна, когато чу гласа на шефа си:
— Научи ли новината?
— Каква новина?
— Убит е Дейвид Кър — Лоусън присви очи и загледа внимателно инспектора. — Снощи, в собствения си дом.
— Шегувате се.
— Току-що го съобщиха по радиото. Обадих се в Глазгоу да проверя дали става дума за нашия Дейвид Кър, и се оказа, че наистина е той.
— Какво се е случило?
Робин му обърна гръб, за да сложи захар в чашата си.
— На пръв поглед обстоятелствата навеждали на мисълта, че е изненадал някакъв крадец, който се е уплашил и го е намушкал. После обаче установили, че прободните рани са две. Е, разбира се, ако крадецът се паникьоса, може и да удари веднъж с ножа, но после неминуемо ще хукне да бяга. Докато в нашия случай убиецът се е постарал Дейвид Кър да не оцелее, за да разправя за случилото се.
— И какви са вашите предположения? — Робин посегна към пълната с кафе каничка.
— Предположенията не са мои, а на полицията в Стратклайд. Обмислят други варианти — поне така се изразиха. — Лоусън помълча, но Робин не каза нищо. — Къде беше снощи, Робин?
Робин го изгледа ядосано.
— Какво означава този въпрос?
— Спокойно, човече. Не те обвинявам в нищо. Но нека погледнем реално на нещата — ако изобщо някой има мотив за убийството на Дейвид Кър, това си ти. Разбира се, аз знам, че ти никога не би направил подобно нещо, на твоя страна съм. Просто искам да съм убеден, че имаш алиби, това е всичко — той постави ръка на рамото на Роби. — Имаш ли алиби?
Робин зарови пръсти в косата си.
— Всъщност не. Майката на Дайан имаше рожден ден и тя отиде с децата в Грейнджмаут. Прибраха се чак след единайсет. Бях у дома, сам — той се намръщи обезпокоено.
Лоусън поклати глава.
— Това не звучи добре, Робин. Първото, за което ще те попитат, е защо не си отишъл с тях в Грейнджмаут.
— Защото не се разбирам с тъща си. Никога не сме били в добри отношения, затова Дайан винаги обяснява отсъствието ми със служебни задължения. Това не се случва за първи път. Не съм отказал да отида на рождения ден, за да мога да прескоча до Глазгоу и да убия Дейвид Кър, за бога! — той прехапа устни. — Да беше която и да било друга вечер, алибито ми щеше да е желязно. Но тъкмо снощи… Да му се не види. Загубен съм, ако те разберат, че Кър е виновен за смъртта на Барни.
Лоусън взе чаша и си наля кафе.
— Няма да го научат от мен.
— Сам знаете как стоят нещата в нашата работа. Тук е същински обменен пункт за клюки. Рано или късно всичко ще излезе наяве. Ще започнат да се ровят в миналото на Дейвид Кър и някой ще се сети, че брат ми загина, спасявайки живота му след глупавия му опит да се самоубие. Ако случаят беше поверен на вас, нямаше ли да искате да поговорите с брата на Барни? Да проверите дали пък той не е решил, че станалото вече е забравено и че е настъпил моментът да си разчисти сметките с Кър? Нали ви казах, загубен съм.
Робън прехапа долната си устна и се извърна.
Лоусън постави ръка на рамото му.
— Знаеш ли какво? Ако някой от Стратклайд се обади да те пита, кажи, че си бил с мен.
Робин го изгледа стреснато.
— Искате да излъжете заради мен?
— И двамата ще излъжем. Защото и двамата сме наясно, че ти нямаш нищо общо със смъртта на Дейвид Кър. Да погледнем нещата от друг ъгъл — така само ще помогнем на колегите. Няма да хабят време и енергия да проучват теб, вместо да търсят истинския убиец.
Робин кимна колебливо.