Никак не му се нравеше упоритата й враждебност, която чувстваше като подводно течение около себе си.
— Дойдох, за да се опитам да ви помогна, а не за да изкарвате агресията си върху мен — каза той рязко. — Казаха ли кога ще можем да вземем тялото?
— Аутопсията е насрочена за днес следобед. Казаха, че след това сме свободни да организираме погребението — Елен разпери ръце. — Не знам на кого да се обадя. Как да постъпя, Алекс?
— Намери телефона на някоя погребална агенция в телефонния указател. После пусни съобщение във вестниците и се обади на по-близките роднини и приятели. Ако искаш, аз мога да поема разговорите с роднините.
Тя кимна.
— Това ще бъде голямо облекчение.
— Не ми се вярва, че ще им е приятно да разговарят с Елен, когато научат за мен — отбеляза иронично Джаки.
— По-добре ще е да спестим това на родителите на Мондо — и без това не им е лесно — каза с леден тон Алекс. — Елен, ще трябва да ангажираш и хотела.
— За какво? — попита озадачено Елен.
— Нали ще се съберете някъде след погребението да почетете паметта му — подсказа Джаки.
Елен притвори очи.
— Не мога да повярвам, че говорим за това, докато Мондо лежи в моргата.
— Е, аз ще тръгвам — каза Алекс. Не беше необходимо да облича в думи мислите си. Напрежението между тримата беше осезаемо.
— Измислихте ли име на дъщеря си? — попита Елен, опитвайки се да прехвърли разговора към по-безобидни теми.
Алекс я погледна тревожно.
— Навремето бяхме решили, ако е момиче, да я кръстим Ела. Но сега… ами Лин реши да я кръстим Давина. На Мондо. Ако не възразяваш, разбира се.
Устните на Елен затрепериха и от очите й потекоха сълзи.
— О, Алекс, толкова съжалявам, че така и не се постарах да се сближа с теб и Лин!
Той поклати глава.
— Защо? За да се чувстваме излъгани и ние сега?
Елен се отдръпна рязко, сякаш я беше ударил. Джаки сви юмруци и застана пред Алекс.
— Струва ми се, че е време да си вървите.
— И аз така мисля — каза Алекс. — Ще се видим на погребението.
31
Заместник-началникът на полицията Лоусън придърпа папката към себе си.
— А възлагах такива надежди на веществените доказателства — въздъхна той.
— Аз също, сър — призна Карен Пири. — Знаех, че не са открили следи от телесни течности по жилетката, но се надявах че сега, с по-усъвършенстваните апаратури и методи ще открием нещо, което да ни бъде от полза, следи от сперма или кръв. Но няма нищо — освен тези странни капчици боя.
— Знаехме за тях още навремето. И още тогава те не ни помогнаха ни най-малко — Лоусън отвори с пренебрежителна гримаса папката и прегледа краткия доклад. — Проблемът всъщност е там, че жилетката не беше открита при трупа. Ако не ме лъже паметта, била е открита в живия плет на нечий двор?
Карен кимна.
— В предната градина на номер петнайсети. Открили са я цяла седмица след убийството. Междувременно бил валял сняг, после снегът се стопил, валял дъжд — а това допълнително затруднило работата. Майката на Роузи потвърдила, че тя носела същата жилетка вечерта, когато била убита. Палтото и чантата й така и не били открити. — Тя се порови в претъпканата папка, която държеше в скута си. — Дълго кафяво палто с етикет от „С & А“, с карирана подплата в кафяво и бежово.
— Не ги открихме, защото нямахме никаква представа къде да търсим — не знаехме къде е убита. След като си е тръгнала от „Ламас“, може да е била закарана някъде, навсякъде, докъдето може да се стигне с кола за около час. През моста към Дънди, или надолу, някъде из Файф. Може да е била навсякъде от Киримуър до Къркалди. Може да е била убита на лодка, в някой обор, къде ли не. Кажи-речи единственото, което установихме със сигурност беше, че не е убита в жилището на Малкиевич, Гилби, Кър и Маккий във Файф Парк — Лоусън бутна доклада обратно към Карен.
— Между другото, сър… претърсвани ли са други от къщичките във Файф Парк?
Лоусън се намръщи.
— Струва ми се, че не. Защо?
— Мина ми през ума, че убийството е станало в края на семестъра, когато повечето студенти вече са си били заминали за Коледа. Много от жилищата сигурно са били празни.
— Но са били заключени. Щяхме да научим, ако някъде във Файф Парк е било влизано с взлом.