Выбрать главу

— А какво ще кажете за братята на Роузи? Още на времето едва се удържаха да не ни пречукат. Вие ми казахте, че сте ги предупредили да не ни тормозят, и че сте ги убедили да не създават допълнителни поводи за скръб на майка си. Жива ли е още майка им? Може би вече не им се налага да се съобразяват с нея? Възможно ли е точно заради това Брайън Дъф да си е позволил да издевателства над нас на погребението на Мондо?

— Наистина, господин и госпожа Дъф са вече покойници. Но струва ми се, че братята Дъф не представляват никаква опасност за вас. Аз самият разговарях с Брайън преди няколко седмици. По нищо не личеше да замисля отмъщение. Що се отнася до Колин, той работи на петролните сонди в Персийския залив. Беше си у дома по Коледа, но когато Дейвид Кър загина, изобщо не беше в страната — Лоусън си пое дълбоко дъх. — Той се ожени за едно момиче, с което на времето работехме заедно — Джанис Хог. По стечение на обстоятелствата тъкмо тя се намеси, за да отърве господин Маккий от братята Дъф. Когато се омъжи, Джанис напусна полицията, но никога не би допуснала мъжът й да нарушава закона — и то по такъв начин. Мисля, че поне в това отношение можете да бъдете спокоен.

Алекс долови искреното убеждение в гласа на Лоусън, но то не го успокои кой знае колко.

— Вчера Брайън Дъф не беше особено добронамерен — възрази той.

— Не се и съмнявам. Но нека погледнем обективно на нещата — нито Брайън, нито Колин Дъф биха били в състояние да скроят такъв сложен план за действие. Ако бяха решили да убият вас и вашите приятели, най-вероятно щяха да ви причакат пред първата кръчма и да ви отнесат главите с някоя пушка. Сложните планове не са в техния стил — каза сухо Лоусън.

— С което изчерпваме възможните заподозрени — Алекс понечи да стане.

— Не съвсем — каза едва чуто Лоусън.

— Какво искате да кажете? — попита рязко Алекс, усетил как отново го обзема безпокойство.

Лоусън доби гузния вид на човек, казал неволно нещо, което е трябвало да пази в тайна.

— Не ми обръщайте внимание, просто мислех на глас.

— Вижте какво, не си въобразявайте, че ще ме отпратите просто така. Какво искахте да кажете с това „не съвсем“?

Алекс се приведе напред, като че ли всеки момент щеше да скочи и да сграбчи Лоусън за реверите на безукорно скроената му униформа.

— Не биваше да казвам това. Съжалявам, просто не мога да не разсъждавам като полицай.

— Доколкото знам, именно за това ви плащат. Хайде, казвайте.

Очите на Лоусън се стрелкаха ту наляво, ту надясно, като че ли търсеше път за бягство. Потри с ръка горната си устна, въздъхна тежко и каза:

— Синът на Роузи.

33

Лин гледаше стъписано Алекс, без да спира да полюлява лекичко дъщеря им, която държеше на ръце.

— Я повтори! — каза тя.

— Роузи е имала син. Това е нещо, което така и не се е разбрало навремето. По някаква причина патоанатомът не е забелязал по време на аутопсията, че е раждала. Лоусън призна, че тогавашният съдебен лекар бил някакво старче пред пенсия, и при това пиел доста. Допълни обаче в негова защита, че раната в корема може да е прикрила следите. Разбира се, никой от семейството не казал нищо, защото се страхували да не се разчуе, че е зарязала детето си. Освен това образът на невинна жертва веднага е щял да бъде изместен от представата за момиче, което е получило това, което си е просило. Човек не може да ги вини, че са мълчали.

— Но аз не ги обвинявам — достатъчно е само да си припомня как отвратително се държаха журналистите с вас, за да приема, че всеки на тяхно място би направил същия избор. Но от къде на къде синът се появява чак сега?

— Според Лоусън бил осиновен и едва миналата година решил да потърси истинската си майка. Открил жената, която била управителка на приюта по времето, когато Роузи отишла да роди там — и от нея разбрал, че така и не го очаква щастлива семейна среща.

Давина изплака, Лин й се усмихна и пъхна малкия си пръст в устата й.

— Трябва да е било ужасно за него. Вероятно човек трябва да събере много смелост, за да тръгне да търси истинската си майка, съзнавайки, че тя вече веднъж се е отказала от него — и че това може да се повтори. И все пак сигурно се е бил вкопчил в надеждата, че тя ще го посрещне с разтворени обятия.