— Така е — а после е установил, че някой го е лишил от тази възможност още преди двайсет и пет години — Алекс се наведе към Лин. — Мога ли да я подържа малко?
— Разбира се. Яде скоро и сега сигурно ще поспи — Лин внимателно подхвана дъщеря си и я подаде на Алекс като най-ценното и крехко нещо на света. Той пъхна ръка под нежното вратле и я притисна към себе си. Бебето измърка тихичко, поразмърда се и отново заспа. — Значи Лоусън смята, че синът на Роузи е този, който ви преследва?
— Лоусън изобщо не вярва, че някой ни преследва. Смята ме за откачен параноик, който прави от мухата слон. Много се смути, когато изтърва неволно онова за сина на Роузи, и започна да ме уверява много настоятелно, че човекът бил напълно безобиден. Между другото, казвал се Греъм. Лоусън отказа да ми съобщи фамилното му име. Доколкото разбрах, работел в някаква компютърна фирма. Спокоен, уравновесен, съвсем нормален човек — каза Алекс.
Лин поклати глава.
— Не е за вярване, че Лоусън приема всичко като на шега. И кой според него е изпратил венците?
— Не знае и не го интересува кой ги е пратил. Единственото, което го вълнува, е драгоценното му следствие, което очевидно пропада за втори път.
— Тези хора явно не са годни да водят домакинство, камо ли пък следствие. Можа ли да даде някакво обяснение как са успели да затрият цяла кутия с веществени доказателства?
— Не са загубили всичко. Излиза, че все още е налице жилетката, която била открита допълнително — хвърлена през оградата в нечия градина. Дали са я за изследване отделно от останалите дрехи, което обяснява защо е била прибрана отделно от тях.
Лин се намръщи.
— По-късно ли са я открили? Като че ли си спомням нещо за някакво второ претърсване на жилището ви — Мондо се оплакваше, че пак обърнали всичко наопаки седмици след убийството.
Алекс се опита да си припомни.
— След първото претърсване… да, дойдоха още веднъж, след Нова година. Помня, че остъргваха боя от стените и тавана. И ни разпитваха дали наскоро не сме ги пребоядисвали — той се засмя. — Само това липсваше, да боядисваме. Освен това си спомням, че Мондо ги беше чул да говорят за някаква жилетка. Тогава той предположи, че търсят нещо, което някой от нас е носил. Но очевидно не е било така. Говорели са за жилетката на Роузи — заключи той доволно.
— Следователно по жилетката й е имало следи от боя — каза замислено Лин. — Затова са вземали образци за сравнение.
— Да, но очевидно образците от нашето жилище не са съвпаднали със следите по жилетката — нали иначе положението ни щеше да стане още по-тежко.
— Питам се дали сега са направили нов анализ. Лоусън спомена ли нещо такова?
— Всъщност не. Каза само, че не разполагали тъкмо с дрехите, по които имало материал, подходящ за по-съвременен анализ.
— Това са пълни глупости. Имаш ли представа колко се е усъвършенствал анализът на боите. Сега получавам от лабораториите далеч по-детайлни анализи в сравнение с информацията, която ми пращаха дори преди четири-пет години. Редно е да изследват жилетката наново. Трябва да се видиш пак с Лоусън и да настояваш за ново изследване.
— Каква полза от ново изследване, след като не знаят с какви образци да правят сравнения. Лоусън няма да се подчини само защото аз настоявам.
— Но нали ти каза, че той държи да приключи успешно това следствие?
— Лин, ако имаше какво да се направи, те отдавна щяха да са го свършили.
Лин внезапно се зачерви от яд.
— Божичко, Алекс, чуваш ли се въобще какво говориш? Наистина ли имаш намерение да седиш и да чакаш каква друга катастрофа ще връхлети в живота ни? Брат ми е мъртъв. Някой е влязъл най-спокойно в дома му и го е убил. Единственият човек, който би могъл да ти помогне, те смята за параноик. Не искам да умреш и ти, Алекс. Не искам дъщеря ти да не помни баща си.
— Да не мислиш, че аз го искам? — Алекс притисна бебето към гърдите си.
— Тогава престани да се държиш като безгръбначно същество. Ако вие двамата с Уиърд сте прави, човекът, който е убил Зиги и Мондо, ще преследва и вас. Единственият начин да се отървете, е убиецът на Роузи да бъде разкрит най-сетне. Ако Лоусън не иска да се занимава с това, опитай да го откриеш ти. Не би могъл да имаш по-добра мотивация от тази, която в момента спи в ръцете ти.
Лин беше права. От мига, в който се роди Давина, Алекс не беше на себе си от вълнение, и още не можеше да свикне с дълбочината на това ново чувство.