А сега детето на Гилби щеше да има всичко, от което той бе лишен — въпреки че самият Гилби беше виновен за неговата загуба. Тази мисъл не даваше покой на Макфадън, гризеше го, промъкваше се до сърцевината на пресъхналата му душа. Не беше честно! Детето скоро щеше да се озове у дома си, щеше да бъде обгърнато от обич и сигурност — а нямаше право на това.
Време беше да състави план за действие.
Уиърд целуваше едно по едно децата си, които се качваха в колата. Не знаеше кога ще ги види пак и сбогуването при тези обстоятелства разкъсваше сърцето му. Но той съзнаваше, че тази болка е незначителна в сравнение с това, което би му причинило съзнанието, че е стоял със скръстени ръце и с бездействието си е допуснал да им се случи нещо лошо. Само след няколко часа път те щяха да бъдат на сигурно място, в планините, в укрепеното селище на група последователи на евангелистката църква, решили да се върнат назад към природата. Водачът им някога беше служил в църквата на Уиърд. Дори органите на федералното правителство биха се затруднили да ги открият на това място, камо ли пък някакъв отмъстителен убиец, който действаше сам.
Понякога си казваше, че реакцията му е крайна, но не обръщаше особено внимание на тази мисъл. Годините, прекарани в разговори с Бога, му помагаха да пропъжда лесно съмненията, когато се налагаше да взема решение. Той прегърна жена си и я притисна здраво към себе си.
— Благодаря ти, че прие сериозно това, което ти разказах — каза той.
— Винаги съм те приемала сериозно, Том — прошепна тя и плъзна ръка по копринената предница на ризата му. — Искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш и за себе си така, както се погрижи за нас.
— Трябва само да проведа един телефонен разговор и веднага след това потеглям и аз. За никого не би било лесно да ме проследи или пък да открие мястото, където отивам. Ще изчакаме да мине време, ще се уповаваме на Бога, и аз съм сигурен, че ще успеем да избегнем тази заплаха — той се наведе към нея и двамата се целунаха дълго и силно. — Върви с Бога.
Той изчака жена му да седне зад волана и да запали двигателя. Децата му махаха, по лицата им се четеше радостно вълнение от предстоящото приключение и неочакваната ваканция. Сега в планините беше много студено, но те щяха да се справят. Уиърд проследи с поглед колата, докато тя се скри зад завоя на улицата, а после се прибра забързано вкъщи.
Един колега от Сиатъл му беше дал телефона на някакъв частен детектив, беше го уверил, че човекът е почтен и дискретен. Номерът беше на мобилен телефон. Уиърд го набра и зачака.
— Пийт Мейкин на телефона — човекът отсреща имаше бавния, провлечен изговор, типичен за хората от Западното крайбрежие.
— Господин Мейкин? Казвам се Том Маккий. Преподобният Маккий. Преподобният Полк ми даде вашия телефон.
— Обичам свещеници, които наистина се стараят пред паството си — отбеляза Мейкин. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Много държа да разбера кой е човекът, изпратил определен венец на едно погребение, състояло се наскоро в Сиатъл. Възможно ли е да го откриете?
— Предполагам. С какви данни разполагаме?
— Не знам къде е бил поръчан венецът, но цветята бяха аранжирани по запомнящ се начин. Кръг от бели рози и розмарин. Текстът на картичката гласеше „Розмаринът не вехне — миналото не се забравя“.
— Розмаринът не вехне — миналото не се забравя — повтори Мейкин. — Прав сте, звучи необичайно. Не си спомням да съм попадал на нещо подобно. Който и да е изпълнил поръчката, вероятно го помни. А сега бихте ли ми казали къде точно се е състояло погребението и кой е бил покойникът?
Уиърд му каза, като се постара да издиктува буква по буква името на Зиги.
— Колко време ще ви отнеме издирването?
— Зависи. Може да успея да взема от погребалната агенция списък на тези цветарски магазини, които са техни обичайни доставчици. Но ако този списък не помогне, ще се наложи да прехвърля доста обширна територия. Така че работата може да отнеме само няколко часа, но може и да се проточи в продължение на дни. Дайте ми някакви ваши данни, за да знам къде да ви търся.
— През следващите дни връзката с мен ще бъде доста трудна. Най-добре ще е аз да ви се обаждам всеки ден, ако не възразявате, разбира се.
— Няма проблем. Но ще ми трябва аванс, за да започна работа.
Уиърд се усмихна иронично. Напоследък дори свещениците не вдъхваха необходимото доверие.