Лоусън го потупа по рамото.
— Чудесно, Робин. Ще отидеш ли да присъстваш на разпита?
— Разбира се. Не бих се лишил от удоволствието да видя изражението на онзи тип, когато разбере за какво ще го разпитваме.
— Добри новини наистина — Лоусън огледа усмихнато останалите от екипа. — Нали виждате — достатъчно е да изчакаме момента на пробива и успехът ни е гарантиран. А как се справяте вие, останалите? Карен, успя ли да се добереш до някакви сведения за някогашния приятел на Роузи Дъф — онзи, който вероятно е баща на Макфадън?
Карен кимна.
— Джон Стоуби. Колегите от тамошната полиция вече са говорили с него. Имат и резултат — излиза, че Стоуби разполага със съвършено алиби. В края на ноември 1978 си счупил крака при падане от мотоциклет. В нощта, когато е била убита Роузи, той е бил с шина от бедрото до пръстите на крака. Изключено е да е обикалял из Сейнт Андрюз в онази виелица.
Лоусън повдигна вежди.
— Този Стоуби явно има доста крехки кости. Надявам се, че са проверили медицинския му картон?
— Стоуби дал съгласието си за проверка и се оказало, че говори истината. Така че и в това отношение ударихме на камък.
Лоусън се обърна към нея, така че двамата се изолираха от останалите.
— Щом казваш, Карен — той въздъхна. — Не знам дали да не свържа Макфадън със Стоуби. Така вниманието му може да се отклони от следствието.
— Продължава ли да ви досажда?
— Обажда се поне два пъти седмично. Иска ми се никога да не беше се появявал.
— Все пак ми предстоят още разговори — с тримата живи свидетели.
Лоусън направи гримаса.
— Оказва се, че всъщност са двама. Съвсем наскоро научих, че Малкиевич е загинал при пожар в собствения си дом малко преди Коледа. Има подозрения за умишлен палеж. А пък след като и Дейвид Кър стана жертва на убийство, Алекс Гилби си е набил в главата, че някакъв луд отмъстител си е поставил за цел да убие и четиримата.
— Какво?!
— Той поиска среща с мен преди два дни. Това си е същинска параноя и нямам никакво намерение да го окуражавам допълнително. Дори ти предлагам да се откажеш засега от разпит на свидетелите. И без това не виждам каква полза би имало от тези разговори след толкова много години.
Карен се запита дали да възрази. Тя също не очакваше някакъв значителен напредък в резултат на повторния разпит на свидетелите, но беше прекалено педантична по нрав, за да остави непроучена и най-незначителната възможност.
— Ами ако все пак Гилби се окаже прав? Искам да кажа, не е много лесно всичко да се отпише като поредица от съвпадения. Макфадън се появява на сцената, установява, че няма надежда ние да открием убиеца на майка му, и двама от някогашните заподозрени биват убити.
Лоусън подбели очи.
— Явно прекарваш прекалено много време в тази стая, Карен. Започваш да халюцинираш. Разбира се, че Макфадън не е тръгнал да се прави на Чарлз Бронсън в „Смъртно желание“. За бога, та той е уважаван специалист по информационни технологии, а не някакъв маниак! Защо ни е да нападаме човека с разпити за някакви убийства, които дори не са били извършени на наша територия?
— Много добре, сър — въздъхна Карен.
Лоусън я потупа бащински по рамото.
— Хайде да забравим за момент случая Роузи Дъф, там очевидно нямаме шанс за напредък. — Той се обърна към останалите. — Робин, доколкото си спомням, сестрата на Лесли Камерън беше специалист по психологическо профилиране?
— Точно така. Доктор Фиона Камерън — ако си спомняте, тя беше замесена в случая с убийството на Дру Шанд в Единбург преди няколко години.
— Да, така беше. Е, може би е редно да посетим доктор Камерън, за да я уведомим; че имаме заподозрян по убийството на сестра й. Не забравяй да уведомиш и прес секретариата, но не преди да си разговарял с доктор Камерън. Не е редно тя да научи новината от вестниците.
Очевидно разговорът беше приключил. Лоусън допи уискито си и се упъти към вратата. На прага спря и се обърна назад.