— Очевидно сте успели да не ги подплашите, защото те са изчакали пристигането на колегите ви. Какво се случи после? Искам да кажа, каква беше процедурата?
Джаки изслуша с подчертано внимание Лоусън, който се зае да описва старателно събитията, разиграли се на местопрестъплението, до момента, когато беше откарал четиримата младежи в участъка.
— Всъщност с това приключи и прякото ми участие в работата по случая — завърши той. — По-нататък случаят бе поет изцяло от служители на криминалния отдел. Наложи се да ползваме услугите на колеги от други отдели, не разполагахме с достатъчно хора, за да се справим сами със случая. — Лоусън бутна стола си назад. — А сега моля да ме извините. Ще ви изпратя Карен Пири, следователката, натоварена с повторното разглеждане на случая. Тя е запозната с него в подробности и ще можете да продължите работата си с нея.
Джаки взе диктофона, но не го изключи.
— Наистина е впечатляващо, че помните всичко в такива подробности — в гласа й се прокрадваше възхищение.
Лоусън натисна копчето на интеркома.
— Маргарет, ако обичаш, помоли Карен да дойде тук — той погледна Джаки с усмивка на суетно удовлетворение. — В нашата работа човек трябва да обръща внимание на детайлите — каза той. — Още навремето си водех старателно работни записки. Освен това не бива да забравяте, че убийството беше нещо съвсем необичайно за град като Сейнт Андрюз — през десетте години, докато работех там, имаше само няколко такива престъпления. Затова и онова убийство се е запечатало в паметта ми.
— Значи така и не се стигна до арест?
Лоусън изду устни.
— Не, арест нямаше. Това е много неприятна мисъл за един полицейски служител. Известни подозрения бяха насочени към четирите момчета, които бяха намерили тялото, но така и не открихме нещо повече от косвени доказателства. Поради мястото, на което бе открит трупът, аз самият имах някакви съмнения — да не би да е било ритуално убийство. Но и тази идея не доведе доникъде, пък и в този регион никога не е имало подобно престъпление, нито преди, нито след това. Искрено съжалявам, че трябва да го призная, но убиецът на Роузи Дъф е още на свобода. Разбира се, хора, които извършват такива престъпления, нерядко ги повтарят. Така че — кой знае, не е изключено той в момента да излежава присъда за друго убийство.
На вратата се почука и Лоусън извика:
— Влез.
Жената, която се появи на прага, беше пълна противоположност на Джаки. Докато журналистката беше подвижна и гъвкава, фигурата на Карен Пири беше солидна, лишена от грация. Общото между двете беше острият интелект, който всяка разпозна незабавно в погледа на другата. Лоусън ги запозна и умело ги поведе към изхода.
— Е, желая ви успех със статията — каза той и затвори вратата зад тях.
Карен поведе Джаки нагоре по стълбите, към стаята, където работеше екипът по студените досиета.
— В Глазгоу ли живеете? — попита тя, докато вървяха нагоре.
— Там съм родена. Чудесен град, пълен с живот.
— Подходяща среда за журналист. А какво събуди интереса ви към този случай?
Джаки преразказа набързо легендата си — която Карен като че ли прие за чиста монета. Тя отвори вратата на стаята и покани Джаки да я последва. Джаки започна да оглежда стените, покрити със снимки, карти и бележки. Зад два от мониторите седяха хора, които само ги погледнаха, когато влязоха, и отново се заеха с работата си.
— Надявам се, знаете — каза Карен, — че всичко, свързано с текущите следствия, което може да видите или чуете тук, попада под защитата на поверителната служебна информация. Длъжна съм да го подчертая.
— Аз не съм криминален репортер и проявявам интерес единствено към темата, която ме доведе тук. Нямам намерение да измъквам поверителни сведения.
Карен се усмихна. Беше си имала работа с достатъчно журналисти, повечето от които биха откраднали сладоледа на невръстно дете, ако това беше в интерес на работата им. Но тази жена създаваше по-различно впечатление. Каквато и да беше истинската й цел, надали беше тръгнала да измъква материал за поредната скандална публикация. Карен поведе Джаки към една дълга маса в дъното на помещението, където беше подредила материалите по следствието.
— Не знам доколко сте склонна да навлезете в подробности — каза тя и огледа колебливо купчините папки пред тях.