— И още как — едва не сте го убили.
— Е, за разлика от нас той и приятелчетата му не са си оставили работата недовършена — намеси се Брайън с войнствен тон. Внезапно лицето му се сгърчи и по бузите му рукнаха горещи сълзи. — Роузи! Малката ми сестричка! Хората и на куче не биха причинили онова, което те са сторили с нея!
— Казах ти, че грешиш, Брайън. Те са свидетели, а не заподозрени — поде уморено Джанис. — Казах ти го още в нощта на убийството.
— Само вие, полицаите, си вярвате на тези приказки — възрази Брайън.
— Ще млъкнеш ли? — сопна се Колин. После се обърна към Джанис: — Ще ни арестувате ли?
Джанис въздъхна.
— Знам, че днес погребахте Роузи. Бях на погребението и видях колко са съсипани родителите ви. Заради тях днес ще си затворя очите. Струва ми се, че господин Маккий не иска да повдига обвинение срещу вас — Колин понечи да каже нещо, но тя вдигна предупредително пръст. — Но това важи единствено в случай, че ти и този самозван Касиус Клей занапред внимавате с юмруците. Оставете това на нас, Колин.
Той кимна.
— Добре, Джанис.
Брайън го изгледа удивено.
— От кога започна да й говориш на малко име? Тя не е на наша страна, нали знаеш.
— Млъквай, Брайън, или ще те вземат дяволите — Колин говореше бавно и подчертано. — Извинявам се заради брат си, прекалил е с пиенето.
— Не се безпокой. Знам, че не си глупак, Колин. А ти знаеш, че говоря съвсем сериозно. За вас двамата Маккий и приятелите му са неприкосновени. Ясно ли е?
Брайън се закиска.
— Тая май си пада по теб, Колин.
Идеята попадна на благодатна почва в пиянското съзнание на Колин Дъф.
— Вярно ли е това, а, Джанис? Защо не си кажеш? Да вземем да поизлезем някоя вечер, а? Хубаво ще си изкараме.
Джанис забеляза някакво движение с ъгълчето на окото си и се обърна навреме, за да види как Джими Лоусън вади палката си и се насочва към Колин Дъф. Тя вдигна ръка, за да го спре, но заплашителният жест се оказа достатъчен за Колин, който отстъпи плахо, с широко отворени очи.
— Ей! — опита се да възрази той.
— Иди да си измиеш жълтото около устата, лайно такова — изсъска Лоусън. Лицето му беше разкривено от ярост. — И запомни: никога вече да не си посмял да говориш така на полицейски служител. А сега ми се махай от очите, преди да съм убедил полицай Хог да размисли и да ви прибере и двамата на топло — и то няма да е за ден-два.
Лоусън говореше гневно, съскайки през стиснатите си устни. Джанис се ядоса на свой ред. Винаги се дразнеше, когато колеги мъже решаваха да демонстрират мъжественост и се опитваха да я защитават.
Колин хвана Брайън за ръката.
— Хайде да влезем обратно. Все ще има по някоя пинта за нас — и той отведе брат си, преди да е успял да създаде допълнителни проблеми.
Джанис се обърна към Лоусън.
— Това не беше необходимо, Джими.
— Не било необходимо! Той се опитваше да те сваля, а не е достоен да ти лъска обувките — гласът му беше натегнал от отвращение.
— Но аз съм в състояние да се справям сама в такива случаи, Джими. Справяла съм се с далеч по-тежки случаи от Колин Дъф, когато теб те е нямало, за да изпълниш ролята на рицаря в сияйни доспехи. Хайде, време е да отведем това момче у дома.
С общи усилия успяха да вкарат Уиърд на задната седалка на колата. Когато Лоусън тръгна да заобикаля, за да седне зад волана, Джанис се обади отново:
— И виж какво, Джими… става дума за нашата уговорка. Размислих и ми се струва, че няма да имам време.
Джими я изгледа мрачно.
— Както решиш.
По целия път до Файф Парк мълчаха. Помогнаха на Уиърд да стигне до входната врата и се върнаха обратно в колата.
— Виж какво, Джанис — поде Лоусън. — Съжалявам, ако си приела онова за мъжко перчене, но Дъф наистина прекали. Така не се говори с полицай — настоя той.
Джанис се облегна на покрива на колата.
— Разбира се, че Дъф прекали. Но ти не избухна заради оскърблението към пагона. Взе да размахваш палката, защото някъде в съзнанието ти се е загнездила мисълта, че можеш вече да ме разглеждаш като своя собственост — само защото съм се съгласила да изляза някоя вечер с теб. А той се опитваше да навлезе в твоята територия. Съжалявам, Джими, но тъкмо сега не мога да преглътна това.
— Не е точно така, Джанис — възрази Лоусън.
— Да оставим всичко, както си беше, Джими. Няма да си разваляме отношенията, нали?