— Няма никой, Брай — подвикна той тихо.
Брайън и Дони дръпнаха въжето и тръгнаха напред.
— По-бързо — подвикна Брайън на Дони. Затичаха по моравата. Зиги отчаяно се опитваше да запази равновесие и не преставаше да движи китките си с надеждата, че ще успее да ги измъкне от примката. Какво, по дяволите, бяха решили да правят с него? По това време имаше прилив. Възможно ли бе да са решили да го пуснат във водата. Беше чувал, че през този сезон в Северно море човек може да умре само за няколко минути. Но каквото и да бяха замислили, той съзнаваше инстинктивно, че ще е по-лошо от всичко, което би родила неговата фантазия.
Внезапно земята пропадна под краката му, той падна и се затъркаля, докато се блъсна в краката на Брайън и Дони. Те го обсипаха с ругатни, изправиха го рязко и го блъснаха така, че застана с лице към някаква стена. Постепенно започна да се ориентира. Стояха на пешеходната пътека, която минаваше покрай стената, опасала замъка — това не беше някакво средновековно укрепление, а обикновено средство за предпазване на руините от вандали и влюбени двойки. Да не бяха решили да влязат в замъка и да го обесят на крепостната стена?
— Какво търсим тук? — попита притеснено Дони. Явно не беше уверен, че има смелост да участва в това, което беше замислил Брайън.
— Кени, мини от другата страна на стената — каза Брайън.
Привикнал да се подчинява на Брайън, Кени послушно се закатери нагоре и изчезна от другата страна.
— Прехвърлям въжето, Кени — извика Брайън. — Хвани го от другата страна!
После се обърна към Дони.
— Трябва да го прехвърлим от другата страна. Както се хвърля греда.
— Ще си счупя врата! — обади се Зиги.
— Няма, ако внимаваш. Ще ти помогнем да се качиш догоре. Там ще се обърнеш така, че да си краката надолу и ще се пуснеш.
— Не мога!
Брайън сви рамене.
— Твоя работа. Ако искаш, падни с тавата надолу. Така или иначе ще те прехвърлим оттатък. Освен, разбира се, ако си решил да кажеш истината.
— Но аз ви казах истината! — извика отчаяно Зиги. — Трябва да ми вярвате!
Брайън поклати глава.
— Когато чуя истината, ще я разпозная. Готов ли си, Дони?
Зиги се опита да побегне, но го хванаха веднага. Притиснаха го с лице към стената, хванаха го за краката и го повдигнаха. Зиги вече не се дърпаше — отлично знаеше колко слабо защитен е гръбначният, стълб в основата на черепа и не му се искаше да остане парализиран цял живот. Озова се горе, увиснал на стената като чувал с картофи. Започна да се извърта бавно и безкрайно предпазливо, докато успя да прехвърли единия си крак. После повтори същото с другия крак. Болка пронизваше ръцете му от ожулените кокалчета чак до раменете.
— Давай, педерастче! — провикна се нетърпеливо Брайън.
Той се изкатери на свой ред и само за секунди се озова до Зиги и блъсна грубо крака му, така че той политна и падна. Докато падаше, усети, че панталонът му е мокър от собствената му урина. Приземи се тежко на краката си, коленете и глезените му поддадоха и той се строполи на земята, разплакан от болка и унижение. Брайън скочи и се озова до него.
— Добре се справи, Кени — каза той и взе края на въжето.
Дони се появи горе на стената и погледна към тях.
— Няма ли да ми кажеш какво смяташ да правиш? — попита той.
— И да проваля изненадата? В никакъв случай. — Брайън подръпна въжето. — Хайде, педерастче, време е за разходка.
Заизкачваха се по затревения хълм към останките от източната крепостна стена. Зиги се препъна и падна няколко пъти, но веднага го изправяха на крака. Минаха от другата страна и се озоваха в някогашния двор на замъка. Луната изплува иззад облак и обля всичко в призрачна светлина.
— Двамата с брат ми много обичахме да идваме тук, когато бяхме малки — каза Брайън и забави крачка, като че ли беше дошъл на разходка. — Този замък не е строен от някой крал, а от църквата. Известно ли ти е това, педерастче?
Зиги поклати глава.
— Никога не съм идвал тук.
— А трябваше — тук е страхотно. Първа и втора защитна стена — подземни коридори за миниране, едни от най-солидните укрепления на света — вървяха към северната част на замъка — от дясната им страна остана кулата с готварницата, отляво се падаше Морската кула. — Голяма работа е бил този замък — служел е и за резиденция, но е бил и крепост. — Той се обърна с лице към Зиги и продължи да върви заднешком. — А също така и затвор.