Почувства в ръцете си бодежи от възстановяващата се циркулация. Започна да тръска енергично ръцете си и да ги движи в китките. Търкаше ги несръчно една в друга, докато възстанови осезателната им способност. Докосна стената и изпита удоволствие от грубия досег на пясъчника. Беше започнал да се тревожи да не се е стигнало до трайна безчувственост поради продължителната липса на приток на кръв. Пръстите му бяха все така подути и вдървени, но поне отново ги чувстваше.
Изправи се и започна да тича на място. Позволяваше на пулса си да се ускори за кратко време, после спираше, докато се възстановяха нормалните стойности. Припомни си колко мразеше часовете по физическо възпитание, садистичните преподаватели, нескончаемите гимнастически упражнения, тичането и мачовете по ръгби. Памет и движение.
Щеше да излезе жив от тук. Нали?
На другата сутрин Зиги не се появи в кухнята. Леко обезпокоен, Алекс надникна в стаята му. Там нямаше и помен от него. Трудно беше да се прецени дали е спал в леглото си, защото надали го беше оправял от началото на семестъра. Върна се в кухнята и откри Мондо, който се тъпчеше с пуканки от една огромна купа.
— Безпокоя се за Зиги. Мисля, че не се е прибирал снощи.
— Заприличал си на бабичка, Гили. Може пък да му е излязъл късметът.
— Предполагам, че щеше да спомене поне нещо в този смисъл.
Мондо изсумтя.
— Как пък не. Ако Зиги реши да пази нещо в тайна, никога няма да го разбереш. Той не е прозрачен като теб и мен.
— Мондо, откога живеем заедно?
— От три години и половина — отвърна Мондо и извърна мъченически очи към тавана.
— А колко пъти Зиги не е нощувал тук?
— Отде да знам? Виж какво, Гили, в случай, че не си забелязал досега, аз самият често нощувам другаде. За разлика от теб имам интереси извън тези четири стени.
— Не съм някакъв монах, Мондо, но доколкото ми е известно, Зиги нито веднъж досега не е оставал да спи другаде. Тревожа се и защото съвсем наскоро братята Дъф пребиха Уиърд, а едва вчера аз самият имах доста неприятна среща с Кевъндиш и неговите хора. Ами ако се е сбил с някого? Ако се е озовал в болница?
— Ами ако е намерил кого да чука? Гили, говориш точно като майка ми!
— Затваряй си човката, Мондо!
Алекс грабна якето си от закачалката и тръгна към външната врата.
— Къде тръгна?
— Отивам да се обадя на Макленън. Ако и той ми каже, че говоря като майка му, млъквам. Ясно ли е?
И затвори с трясък вратата зад себе си. Тормозеше го и друго опасение, което предпочете да не споделя с Мондо. Ами ако Зиги е тръгнал да търси сексуални авантюри и са го арестували? Това би било истински кошмар.
Отиде в една от телефонните кабини до административната сграда и набра номера на полицията. За негово учудване го свързаха незабавно с Макленън.
— Обажда се Алекс Гилби, инспекторе — започна той. — Знам, че може би ви губя времето, но се безпокоя за Зиги Малкиевич. Не се прибра снощи, а такова нещо не се е случвало досега…
— И след неприятния случай с господин Маккий считате, че имате основание за тревога? — довърши Макленън.
— Именно.
— Във Файф Парк ли сте сега?
— Да.
— Стойте там, идвам веднага.
Алекс сам не знаеше дали да се радва или да се тревожи, задето инспекторът прие съвсем сериозно опасенията му. Върна се обратно и уведоми Мондо, че може да очаква посещение от полицията.
— Зиги ще ти е страшно благодарен, когато се появи с характерния израз на сексуално удовлетворение, изписан по физиономията му — отбеляза Мондо.
Уиърд се беше присъединил към тях, когато се появи Макленън. Той потри полека носа си, който още не бе заздравял напълно, и каза:
— Съгласен съм с Гили. Ако Зиги е пресякъл пътя на братята Дъф, нищо чудно да е в интензивното отделение.
Макленън накара Алекс да разкаже в подробности как беше протекла предната вечер.
— Значи нямате никаква представа къде може да е отишъл?
Алекс поклати глава.
— Изобщо не спомена, че има намерение да излиза.
Макленън изгледа замислено Алекс.
— Вие как мислите, приятелят ви има ли обичая да търси контакти край църквата „Сейнт Мери“?
— Какво, какво? — недоразбра Уиърд.
Мондо не му обърна внимание и се обърна вбесено към Макленън.
— Вие да не искате да изкарате приятеля ми швестер?