Зиги се притисна към него.
— Страхувах се, че ще умра там долу — прошепна той. — Не си позволявах да се замислям, но дълбоко в себе си се страхувах, че ще умра.
17
Макленън излезе от болницата вбесен. Когато стигна до колата, удари с юмрук по покрива. Този случай беше истински кошмар. Още от нощта, когато бе убита Роузи Дъф, всичко вървеше наопаки. Сега на всичкото отгоре човекът, станал жертва на отвличане и побой, и оставен впоследствие на място, където можеше и да умре, отказваше да издаде виновниците. Зиги твърдеше, че бил нападнат от трима мъже. Било тъмно и той не могъл да ги види. Гласовете му били непознати, тримата нападатели не споменали имената си, когато разговаряли помежду си. После, по напълно неразбираеми причини, го хвърлили в Тясната тъмница. Макленън беше заплашил, че ще го арестува за възпрепятстване на следствието, но Зиги, блед и изтощен, го погледна право в очите и заяви:
— Не съм повдигал обвинение срещу никого, така че няма следствие, което бих могъл да възпрепятствам. Бяха обикновени хулигани, които накрая прехвърлиха мярката — и толкова.
Макленън дръпна рязко вратата и се отпусна на седалката до шофьора. Джанис Хог, която седеше на шофьорското място, го погледна въпросително.
— Казва, че били хулигани, които прехвърлили мярката. Не иска да повдига обвинение, няма представа кои са били.
— Брайън Дъф — каза категорично Джанис.
— Какво ви кара да мислите така?
— Докато бяхте вътре и чакахте да приключи прегледът на Малкиевич, аз поразпитах тук-там. Снощи Дъф и двамата му сърдечни приятели пиели в кръчмата на пристанището, малко по-нататък от замъка. Тръгнали си към девет и половина и според собственика на кръчмата явно замисляли нещо.
— Добра работа, Джанис. Но като доказателство е слабичко.
— Как мислите, защо Малкиевич не иска да даде показания? Страх го е от последствията?
Макленън въздъхна.
— Страх го е, да, но не от такива последствия, за каквито мислите вие. Мисля, че е отишъл до „Сейнт Мери“, където се срещат хомосексуалистите. Надявал се е да забърше нещо — а сега се страхува, че ако се стигне до процес, Дъф и приятелите му ще заявят публично в съда, че Зиги Малкиевич е педал. Момчето иска да стане лекар и няма намерение да рискува кариерата си. Господи, колко ненавиждам този случай! Накъдето и да тръгна, се озовавам в задънена улица.
— Опитайте да принудите Дъф да си признае.
— И какво да му кажа?
— И аз не знам, сър. Но ако го посплашите, поне ще ви олекне.
Макленън изгледа учудено Джанис. После се ухили.
— Права си, Джанис. Малкиевич може все още да е заподозрян, но дали някой ще го бие или не решаваме ние. Тръгваме към Гардбридж. Отдавна не съм посещавал хартиена фабрика.
Брайън Дъф влезе в кабинета на директора с наперената походка на човек, който е убеден, че светът е в краката му. Облегна се на стената, изгледа нагло Макленън и заяви:
— Не обичам да ме прекъсват по време на работа.
— Затваряй си плювалника, Брайън — каза презрително Макленън.
— Нямате право да разговаряте така с почтените граждани, инспекторе.
— Аз не разговарям с почтен гражданин, а с най-обикновено лайно. Знам много добре каква сте я свършили с тъпите ти приятелчета снощи. Знам също така, че се надяваш да ти се размине заради това, което си научил за Зиги Малкиевич. Затова съм тук — за да ти обясня, че нещата стоят по съвсем различен начин — той пристъпи към Дъф и застана съвсем близо до него. — От сега нататък, Брайън, двамата с брат ти сте белязани. Превишиш ли с една миля допустимата скорост, те прибираме. Прекалиш ли с пиенето, те чака същото. Само да припариш до някое от онези момчета и си в ареста. А като знам какво ти е досието, това означава, че се връщаш в затвора — и този път за доста повече от три месеца.
Макленън спря, за да си поеме дъх.
— Това е полицейски тормоз — заяви Брайън. Самоувереността му все още не бе достатъчно разклатена.
— Нищо подобно. За полицейски тормоз можеш да говориш, ако случайно паднеш по стълбите, когато се прибираш в килията. Или ако се спънеш и си счупиш носа, удряйки се в стената — със светкавично движение ръката на Макленън се стрелна между краката на Дъф, стисна и заизвива с всичка сила.
Дъф изпищя. Цялата кръв се отдръпна от лицето му. Макленън го пусна и ловко отстъпи. Брайън Дъф се преви, ругаейки.