— Не съм решил как да постъпя. После видях във вестника статията за възобновяването на следствията по неразкрити убийства, и си помислих, че първо ще е по-добре да поговоря с вас.
Лоусън сведе очи към пода.
— Струва ми се, че за вас ще е по-добре да не се свързвате с вуйчовците си — освен ако не са се променили много, откакто ги видях за последен път. — Той забеляза, че Мафадън го гледа, и вдигна глава. — Брайън и Колин пазеха ревниво Роузи, а освен това лесно налитаха на бой. Опасявам се, че биха приели вашите разкрития като опетняване на паметта й. Някак не ми се вярва, че би се стигнало до щастлива семейна среща.
— Надявах се, нали разбирате… че ще ме приемат като част от Роузи, като жив спомен за сестра им.
— Не бих разчитал на това — каза категорично Лоусън.
Макфадън доби упорито изражение. Явно все още не беше убеден.
— Но ако тези сведения подпомогнат следствието? Тогава може би ще приемат нещата по друг начин? Сигурен съм, че искат убиецът й най-сетне да бъде заловен.
Лоусън сви рамене.
— Честно казано, не виждам как вашето разкритие би помогнало на следствието. Роден сте почти четири години преди майка ви да бъде убита.
— Ами ако е продължавала да се среща с баща ми? Ако това има някаква връзка със смъртта й?
— Не можахме да открием никакви доказателства за съществуването на постоянна връзка в миналото на Роузи Дъф. Сменила беше няколко приятели в годината преди смъртта си, но нито една от връзките не е била особено сериозна. От друга страна, били са достатъчно на брой, за да изключват вероятността по същото време да е съществувал още някой.
— Ами ако той е бил заминал и после се е върнал? Четох статиите във вестниците от времето на убийството — там се споменава, че тя е излизала с някакъв човек, чиято самоличност така и не е била установена. Може пък баща ми да се е бил върнал, и тя да е криела от родителите си, че отново се вижда с човека, от когото е забременяла навремето — каза Макфадън настоятелно.
— Разбира се, това е една възможна теория. Но след като никой не е знаел кой е баща на детето й, тя също няма да ни доведе до никъде.
— Но навремето полицията не е знаела, че Роузи е имала дете. Сигурен съм, че никому не е минало през ума да разпитва имала ли е приятел четири години преди смъртта си. А може пък братята й да знаят кой е баща ми.
Лоусън въздъхна.
— Не искам да събуждам у вас фалшиви надежди, Макфадън. Като начало, Колин и Брайън Дъф нямаха по-голямо желание от това да се доберат до убиеца — той започна да изброява на пръсти. — Ако бащата на детето на Роузи е бил все още в града или ако се е бил появил отново, те щяха незабавно да дойдат при нас и да настояват да го арестуваме. Ако бяхме отказали по някакви причини, те със сигурност щяха да го пребият, ако не и нещо повече.
Макфадън сви устни така, че те заприличаха на тънка черта.
— Искате да кажете, че нямате намерение да проследите тази възможност?
— Ако ми разрешите, бих взел тази папка със себе си, за да копирам документите и да предам копията на следователя, комуто е възложено повторното проучване на убийството на майка ви. Не виждам причини да не приложим тези нови данни към документацията по случая — може все пак да се окажат от полза.
За миг в очите на Макфадън проблесна искрица на тържество, сякаш бе постигнал желаната победа.
— Значи приемате за истина това, което ви казах? Че Роузи е моя майка?
— По всичко личи, че говорите истината. Разбира се, ще се наложи и ние да направим своите проучвания.
— Вероятно ще искате да ми направите кръвна проба?
Лоусън се намръщи.
— Кръвна проба ли?
Макфадън скочи на крака във внезапен пристъп на активност.
— Почакайте малко — каза той и излезе от стаята. Когато се върна, държеше в ръце дебела книга с меки корици, която веднага се отвори на една определена страница.
— Прочел съм всичко, написано за убийството на майка ми — каза той и подаде книгата на Лоусън.
Той хвърли поглед на корицата.
Престъпление без наказание — най-прочутите неразкрити убийства през двайсети век. На случая „Роузи Дъф“ бяха отделени пет страници. Лоусън прехвърли набързо текста. Беше впечатлен — авторите не бяха объркали почти нищо. Прочетеното върна съвсем ясно в съзнанието му спомена за мига, когато се изправи пред тялото на Роузи в снега.