— Все още не разбирам какво имате предвид — каза той.
— Тук пише, че по тялото и дрехите й са били открити следи от сперма. Знае се също така, че колкото и примитивни да са били тогава лабораторните изследвания, все пак сте успели да установите, че спермата може да е била на трима от студентите, които са я открили. Но сега, с новите възможности, които дава ДНК анализът, можете да сравните откритите образци с моето ДНК — тогава ще се разбере дали убиецът и баща ми са едно и също лице.
Лоусън започваше да се чувства като Алиса в огледалния свят. Напълно разбираемо беше желанието на Макфадън да се добере до всички съществуващи данни за баща си. Но да стига в желанието си дотам, че да предпочита да го уличи в убийство, вместо никога да не го намери, това вече беше неестествено.
— Ако се заемем с ДНК-анализи, няма да сравняваме образеца с вашето ДНК — каза той възможно най-меко. — Ще го сравним с ДНК-данните на четирите момчета, които се споменават в тази книга. Онези, които откриха тялото.
Макфадън реагира незабавно.
— Казахте „ако“.
— „Ако“ ли?
— Казахте „ако се заемем ДНК-анализи“. Не „когато“, а „ако“.
Не, това не беше „Алиса в огледалния свят“. По-скоро „Алиса в страната на чудесата“. Лоусън изгуби почва под краката си — имаше чувството, че пада стремително в дълбоката заешка дупка. Болката ниско под кръста незабавно се обади. Някои хора реагираха болезнено на промени във времето; ишиасът на Лоусън се активираше безотказно в стресови ситуации.
— Трябва да споделя една неприятна подробност, която наистина ни поставя в лоша светлина, господин Макфадън — каза той, прибягвайки до защитата на официалния тон. — По някое време през изминалите двайсет и пет години веществените доказателства, свързани с убийството на майка ви, са били изгубени.
Макфадън присви очи и го изгледа едновременно невярващо и гневно.
— Как така изгубени?!
— Просто така. Складът, където се съхраняват веществените доказателства, беше местен няколко пъти — веднъж, когато полицейският участък на Сейнт Андрюз се пренесе в нова сграда. После старите материали бяха препратени в общия склад на централата. А наскоро получихме нова сграда за складове и архиви. По време на някое пренасяне пликовете, съдържащи веществените доказателства по убийството на майка ви, са изчезнали. Когато ги потърсихме, се оказа, че ги няма в кутията, където би трябвало да бъдат.
Макфадън като че ли имаше желание да удари някого.
— Как е възможно да се случи такова нещо?
— Единственото обяснение, което мога да дам, е че хората не са непогрешими — Лоусън се сгърчи под погледа на младия мъж, излъчващ ярост и презрение. — И на нас ни се случва да сбъркаме.
Макфадън поклати глава.
— Това не е единственото възможно обяснение. Някой може да е укрил доказателствата.
— И защо да го прави?
— Ами то е повече от ясно. Убиецът не би могъл да остави нещата така, нали? Вече всеки знае за възможностите на ДНК-анализа. Веднага щом се появиха съобщенията, че подновявате следствията по неразкрити убийства, той е разбрал, че трябва да действа незабавно.
— Но доказателствата се намираха в склада на полицейския участък, а не ми е известно някой да е нахлувал там с взлом.
— Не е и необходимо. Достатъчно е било да се размахат достатъчно пачки под носа на някого. На този свят всеки си има цена, дори служителите на полицията. Човек не може да отвори вестник или да включи телевизора, без да научи за нов случай на корупция в полицията. Може би е редно да проверите кой от служителите ви е заживял по-нашироко напоследък.
Внезапно Лоусън бе обзет от безпокойство. Под привидно спокойната и разумна повърхност у Макфадън се прокрадваха някакви признаци на параноя.
— Това е много сериозно обвинение — поде заместник-началникът на полицията. — При това лишено от всякакви реални основания. Можете да ми вярвате, че каквото и да се е случило с веществените доказателства, то е било резултат на обикновена небрежност.
Макфадън го изгледа с възмущение.
— Така значи, решили сте да прикриете гафа.
— Не прикриваме нищо, господин Макфадън. Мога да ви уверя, че следователката, която се занимава със случая, провежда подробно претърсване на складовата ни база. Не е изключено тя да успее да намери загубените доказателства.
— Но не е много вероятно — допълни мрачно Макфадън.